Асен Ягодин, изпълнителен директор на Пощенска банка: Инерцията на ниските лихви е към своя край

в. 24 часа | Румяна ДЕНЧЕВА | 04.12.2017 | 00:01

Г-н Ягодин, края на 2017-та година приближава – трудна или рутинна бе тя за банките?

Бих я определил по-скоро като много динамична, заредена с позитивна енергия. Станахме свидетели на рекордно ниски лихви по заемите, което се дължи основно на високата ликвидност в банковата система. От друга страна, продължаващият процес на консолидация в сектора и подготовката за новите регулации, определено ще променят модела на банкиране. Въпреки че забавят темпа си на растеж, депозитите продължават да растат по-бързо от кредитите, което допълнително повишава ликвидността в системата. По тази причина очаквам инерцията на ниските лихви да продължи още известно време. Говорейки за тези рекордно ниски лихви по кредитите и огромната неизползвана ликвидност, не може да не споменем и положителното влияние на стабилната икономическа среда. Наскоро Европейската комисия повиши прогнозата си за развитие на българската икономика догодина, което всъщност се базира на постигнато през тази година. Повечето международни институции, които наблюдават България, също повишиха прогнозите си за икономиката ни до близо 4%-тен ръст на БВП.

И това, в съчетание с траен спад на безработицата и здравословно ниво на инфлацията. Всичко това е една добра стартова позиция за новата 2018-та година.

А за Пощенска банка? С какви резултати ще изпратите годината?

2017-та е една от най-успешните години в историята на Пощенска банка и резултатите, които постигнахме, го потвърждават. Съхранихме и надградихме клиентската си база, не само на база традиционно предлаганото от нас качествено обслужване и актуални продукти, но и посредством новооткритите специализирани центрове “Корпоративно банкиране” и “Банкиране малък бизнес”. С тях постигнахме оптималното териториално покритие, така че предприемачите да получат персонално отношение и консултиране на най-добрите решения за финансиране на техния бизнес. И за да не изглежда всичко казано като обичайни послания, ще ви дам малко цифри – 440 млн.лв. е ръстът на портфейла ни от бизнес кредити към края на деветмесечието, като само за последното тримесечие одобрените нови кредити доближават 200 млн.лв. С този ръст общият ни кредитен портфейл достигна 2.8 млрд.лв. Очаквам да запазим това темпо и през следващата година да отчетем още по-добри резултати. За реализирането на тези наши намерения, както и за отличното ни представяне досега, имаме и безценната подкрепа на звеното ни за факторинг услуги. Благодарение на него, за четвърта поредна година сме банката, реализирала най-голям оборот във факторинга. По мое мнение, тези услуги имат голямо бъдеще в България, т. к. те се явяват една доста по-икономична алтернатива на обичайните оборотни кредити.

На база показаното до момента мисля, че банката се развива в правилна посока и продължаваме да бъдем един от най-предпочитаните партньори на българския бизнес.

Кредитирането се отпуши – това е само банкерска “мантра” или е факт? Кои са факторите за това?

Да, ръстът на кредитирането е факт. Това не е толкова ясно видимо от статистиката на БНБ, тъй като през годината вървеше и процес на “изчистване” от системата на т.нар. лоши кредити. Този ръст беше напълно очакван след добрите резултати от стрес теста на българските банки, което затвърди доверието в тях от страна на клиентите. Ако прибавим към това натрупаната през последните години свръх-ликвидност и доброто представяне на родната икономика, беше крайно време за рестартиране на кредитната дейност. Сега наблюдаваме това, което очаквахме отдавна и финансовата активност плавно се завръща на нивата, необходими за реален ръст на българската икономика. От началото на годината бизнес кредитите се увеличиха с близо 300 млн.лв. и достигнаха 33 млрд.лв., като пак искам да подчертая, че тази цифра е подценена предвид продажбата на лоши кредити. Статистиката на БНБ за септември регистрира оживление при отпускането на кредити, най-вече при корпоративните заеми. Това е логичен процес, тъй като най-стабилното възстановяване на икономиката и на банковия сектор в частност, идва от фирмения сегмент. Той създава новия продукт, новите работни места и съответно гарантира сигурност за обществото като цяло. Друг важен фактор е бизнес средата, която в момента е устойчива и това дава увереност на предприемачите в правенето на по-дългосрочни планове. Трети фактор за съживяване на кредитирането са рекордно ниските лихви, които по-скоро трябва да разглеждаме като катализатор на търсенето на кредит. Според мен, не е добре един бизнес модел и съответно плановете за неговото финансиране да бъде изграден върху ниската цена на кредита. Всички знаем, че нивото на лихвените проценти е плод на икономическия цикъл и след един относително дълъг период на намаление неизбежно ще дойде следващ такъв на тяхното постепенно нарастване. Искам да подчертая, че това няма да бъде рязък скок, но всеки предприемач е добре да бъде отрано подготвен.

Можете ли, без да издавате много тайни от кухнята, да назовете няколко ключови фактори за успех във фирменото кредитиране? Питам ви, защото тази година Пощенска се оказва лидер в този сегмент?

Не, нямаме тайни рецепти! Просто се стараем да бъдем винаги максимално близо до нашите настоящи и потенциални нови клиенти, да търсим и намираме точния баланс между желанията на клиента и разумното обезпечаване на поеманите рискове. За целта, направихме необходимото преструктуриране на звеното ни за корпоративно банкиране, както и открихме няколко нови бизнес центрове в регионите, където отчитахме недостатъчно добро покритие. Стараем се и да развиваме иновативни финансови инструменти като вече споменатия факторинг. Най-важното обаче е, че през последните години развиваме значително по-гъвкава политика спрямо нуждите на корпоративните ни клиенти. Явно това се “усеща” от пазара и присъствието на Пощенска банка в корпоративния сегмент нарасна значително. Продуктът ни е с добавена стойност, т.к. винаги се стараем “да влезем в обувките на клиента”, а не да опитваме да го вкараме във вече готова матрица.

Именно индивидуалното отношение е това, което прави разликата при бизнес клиентите.

Какви банкови продукти търси бизнесът? Отворен ли е за нови или по-скоро е консервативно настроен и предпочита пробвани схеми?

Бизнесът е отворен за нови продукти, даже ги изисква. Вече почти всяка дейност може да се извършва отвсякъде и едва ли има бизнес, който да не го е осъзнал. От банките се изисква повече гъвкавост, за да предлагаме услуги в крак с модерните тенденции. Не е добре да бъдем винаги догонващи. Някои световни банки от години използват мобилните технологии като средство за пазарна диференциация, други добавят към мобилното си приложение възможност за осъществяване на плащания директно между две лица, трети дават възможност на клиентите да ползват мобилните им приложения посредством биометрична технология за разпознаване на пръстови отпечатъци. Това е бъдещето, искаме или не искаме, ние сме тези, които трябва да го предугаждат и по възможност внасят навреме в дейността си. Разбира се, всичко това не означава, че стандартните продукти скоро ще станат безполезни и ще изчезнат.

Що се касае в частност до нашата банка, предлагаме пълния набор продукти за бизнес клиенти – от стандартното кредитиране и трансферни услуги, до по-специализираните продукти проектно финансиране, факторинг, попечителски услуги. През тази година поставихме акцент и върху звената, работещи по оперативните програми на ЕС. Така например, подкрепихме бизнеса с над 80 млн.лв. финансиране по оперативна програма “Инициатива за малките и средни предприятия”.

Кои сектори на икономиката се развиват бурно? Кои остават твърде рискови и банките ги заобикалят. Изобщо има ли такива?

Не бих казал, че има сектори, които заобикаляме. По-скоро има проекти, които не са достатъчно надеждни за финансиране. Важно е дали съответното начинание е добре премислено и ще върне инвестицията в предвидения срок. Ние сме универсална банка и като такава подкрепяме бизнеси от всички отрасли. Все пак, наблюденията ни показват, че най-голям дял заема кредитирането за секторите търговията на дребно, производството, строителство и хотелиерство. През последните години инвестициите в производство са основно в ниско технологични отрасли, които не могат да генерират високи темпове на растеж. Повече от необходимо е преминаването към високотехнологични производства, което обаче изисква сериозни капиталовложения и подходящи стимули от държавата.

В същото време не трябва да изоставаме традиционни за България сектори като земеделие, животновъдството, преработвателна промишленост. Всички те са с добри експортни възможности, което е много ценно.

Чувала съм ваши колеги да се оплакват от свръхрегулации. Трябва ли да има “разхлабване на примката” и на кои точно възли от нея?

Регулациите са нещо нормално за банковия сектор, нека да не забравяме, че работим с парите на хората. А и доста трудно излязохме от една финансова криза, предизвикана именно от липсата на строги регулации отвъд океана. Колкото и силно да бъдат отричани, те всъщност имат положителен ефект, важно е обаче да са приложени с подходящата мярка спрямо поеманите рискове. Ние никога не сме имали проблем с регулациите, нещо повече – приемаме ги като необходимо предизвикателство, особено в сегашната среда на ниски лихви и свръхликвидност. Да, от началото на следващата година се въвеждат накуп няколко нови правила и стандарти, нови буфери, нови изисквания за ипотечните кредити, за търговията с финансови инструменти, новата директива за платежните услуги и т.н. Всичко те неминуемо ще повишат разходите и необходимостта от повече квалифицирани хора. Но в крайна сметка – по-добре е да има стабилни банки и строги регулации, отколкото обратното.

Лихвените нива се обръщат и тръгват нагоре, прогнозират всички вече втора година. Вашата прогноза? И едновременно с това съвет към тези, които теглят дългосрочни кредити?

Най-просто, ниските лихви могат се дължат на два фактора – политиката на Европейската Централна Банка, която следва курс на непрекъснато понижаване на основния лихвен процент, и твърде високата ликвидност на българските банки. В същото време, местният банков сектор е силно конкурентен и това за известно време ще продължи да задържа лихвите. Не е редно обаче, ниските лихви да са единственият фактор, който да провокира търсенето на корпоративни кредити. В момента лихвите по кредити и депозити са на исторически най-ниските нива, но това вероятно няма да е ситуацията след година – две. Затова съветваме всеки клиент да мисли дългосрочно, да не разработва бизнес плановете си върху евтина цена на финансирането. Това е особено валидно за кредити, достигащи до десет години. Ако си взел кредит на най-ниските нива, няма как да не очакваш, че в даден момент тази лихва може да стане по-висока. Европейската Централна Банка може да поддържа ниски лихвени проценти до към 2018 – 2019 г., но в САЩ основните лихвени проценти вече тръгнаха нагоре. От началото на този месец същото направи и Английската Централна Банка, която повиши основната си лихва за пръв път от 10 години насам.

Тъй като банките и реалния сектор са като скачени съдове, какви са вашите прогнози за 2018 г.?

Винаги съм бил реалист и сега няма да направя изключение. Средата се подобрява, но с по-бавни темпове от необходимото на наваксваща икономика като българската. И това няма да се промени съществено през следващата година. Да, прогнозният ръст на БВП е 4%, което е доста добре. Вървим в правилната посока, което надявам се да стимулира повече млади хора да останат в България, да вложат старание за по-висока квалификация и в крайна сметка да реализират мечтите си тук. Те ще са двигателят на нашата икономика през следващите десетилетия, но задържането им трябва да стане държавен приоритет. В заключение – очаквам през 2018 г. да видим още по-интензивно раздвижване на пазара и тя да бъде още по-добра за българския бизнес.

***

CV

Асен Ягодин е изпълнителен директор на Пощенска банка с ресор “Корпоративно банкиране и капиталови пазари”. Кариерата му започва в софийски клон на Пощенска банка, след което преминава в Централата на банката като дилър “Паричен и капиталов пазар”. През 1999 г. поема новосформираното управление “Ликвидност”, а от 2001 г. става член на УС на Пощенска банка. В периода 2011 г. – 2013 г. Асен Ягодин заема поста Председател на УС на Българската Банка за Развитие, а от края на 2014 г. се присъединява отново към мениджърския екип на Пощенска банка. От началото на 2010 г. до момента е Председател на СД на Българска Фондова Борса. Притежава магистърски степени по Финанси от УНСС и по Бизнес администрация от Американския университет в България. През 2010 г. г-н Ягодин получава отличието “Банкер на годината”, а през 2012 г. му е присъдена наградата “Мистър Икономика” за принос към развитието на малкия и среден бизнес в България.

Стр. 15, 22