12.05.2015 година
“Необосновано високите лихви по депозитите са вече зад гърба ни, по-ниските лихви водят и до по-евтини кредити, което стимулира ръста им”, коментира изпълнителният директор на Пощенска банка Асен Ягодин, който участва в конференцията “Шумът на парите”, организирана от profit.bg.
Според него това, което предстои да се види, е, че дългосрочните фиксирани лихвени проценти по жилищните заеми ще предизвикват все повече вниманието на потребителите. Банкерът посочи, че клиентите на финансовите институции вече използват по-голямо самоучастие при взимане на заем, което означава по-здравословен ръст на ипотечното кредитиране и по-безрисково изплащане, а също е реално оползотворяване на натрупани депозити в банките, които вече не носят висока доходност.
Според Ягодин все повече са случаите на отпускане на фирмени кредити при условия, характерни за периода 2006-2008 г., и не било стряскащо, ако клиентите поискат заем и при 3 на сто лихва. Той прогнозира, че фирменото кредитиране видимо ще расте. Ягодин направи задълбочен анализ на банковия сектор и икономическата ситуация в периода 2011-2014 година, като очерта няколко ключови тенденции.
“2014 г. беше първата година след 2011 г., в която има спад на активите на банковата система. Това до голяма степен беше продиктувано от събитията около КТБ, но не само. Имаше доста масирано изчистване на кредити, особено в една-две банки, съответно продажба на част от тях. От друга страна, има едно излизане на натрупани депозитни салда в част от компаниите, като има една интересна тенденция, ако в 2013 г. от 11 сектора на икономиката, които са наблюдавани, в 8 от тях има остатъци по салдата, т.е. има положителна делта, в 2014 г. отраслите вече са само 5. Може да говори за две неща – от една страна – вече бизнесът не е мотивиран да задържа пари в банките, което в някакъв етап ще се случи с физическите лица. От друга страна, част от натрупаните свободни средства по фирмените сметки е започнала да се насочва в реален бизнес – това е добрата новина. Когато тези ресурси бъдат оползотворени, идва новото фирмено кредитиране. Така се прехвърляме към едно от нещата, които очакваме през 2015 година, макар първото тримесечие да не говори за това“, заяви изпълнителният директор на Пощенска банка.
Той остава умерен оптимист, че фирмите ще използват по-малко банков ресурс, но ще започнат да развиват отново бизнес. “Разбира се, първо ще бъдат натоварени мощностите, а защо не след това да очакваме отново вълна на модернизиране и т.е. търсене на инвестиционни кредити“, допълни експертът. По думите на Ягодин, следващото интересно нещо за периода 2013-2014 година беше доста доброто и здравословно нормализиране на цената на депозитния ресурс.
“Банковите влогове подобриха ефективността си, т.е. вече оперират с много по-малко оперативни разходи, отколкото във времената преди кризата и в началото й. Това вече се изчерпа като потенциал и следващото необходимо нещо, за да може да се дават по-евтини кредити, това е нормализирането на цената на депозитния ресурс. След 2014 година тази тенденция е налице. Тя беше малко по-драстична във второто полугодие на миналата година и продължава през първото тримесечие на тази година. Има едно ниво, което вече е на оптимизиране. Оптималното ниво е вече почти постигнато, така че оттук нататък единственото, което можем да очакваме от кредитния пазар, е да се възползва от тази добра цена на ресурса. Според него, всички тези натрупани позитиви от последните две години ще резултират в едно съживяване, по мое мнение, на фирменото кредитиране.
“А на принципа на скачените съдове, когато има повече търсене на фирмени кредити, поради, надявам се, по-добрата бизнес среда, това разтваря нови работни места и като цяло дава по-добри очаквания на домакинствата за техните бъдещи доходи. Това ще провокира търсенето на потребителски и ипотечни кредити и заради цената, която ще повторя отново, защото е важно – тъй като банките бяхме нееднократно обвинявани в едва ли не спекулативно високи нива на кредитиране – мисля, че това вече е факт и не е налице през 2015 година“, оптимистичен е Ягодин.