Асен Ягодин: Възможно е да видим ръст на икономиката от над 3% догодина
в. Класа, 18.11.2010
Асен Ягодин е заместник-председател на УС на АББ, изпълнителен директор на Юробанк И Еф Джи и член на Съвета на директорите. Той е и председател на Съвета на директорите на БФБ. Ягодин притежава магистърски степени по “Финанси” (1992 г.) от Университета за национално и световно стопанство и по “Бизнес администрация” (2005 г.) от Американския университет в България.
- Г-н Ягодин, какво е състоянието на банковия сектор две години след началото на кризата? Забелязва ли се обръщане на негативния тренд и какви са очакванията ви за следващата година?
- Секторът е все така стабилен, като бих казал, че най-критичните дни за местните банки отминаха и това има своето обяснение. За разлика от редица аналози в Европа и отвъд Океана местните банки влязоха в кризата в много добро здраве – липса на токсични активи, изключително високо ниво на капиталова адекватност, значителен обем минимални резерви, малък дял на необезпечените кредити и т.н. Сега от най-голямо значение за всички икономически субекти ще бъде по-бързото връщане на икономиката ни до потенциала й отпреди кризата. След като доверието в българските банки продължава да бъде високо, ликвидността продължава да расте, а ръстът на проблемните кредити до голяма степен е овладян, основно предизвикателство остава стимулирането на кредитирането с оглед катализиране на икономическата активност. Това е единственият начин, по който банките могат да подсигурят рентабилността си и да изчистят натрупаните в балансите си лоши кредити. Като цяло очаквам през следващата година икономиката ни да тръгне по пътя на възстановяването, възможно е да видим дори ръст над 3%. На тази база е логично да очакваме нарастване на кредитните портфейли поне в рамките на ръста по депозитите.
- Необслужваните заеми продължават да нарастват макар и с по-бавен темп. Според икономисти тази тенденция може да се приеме и като положителна, защото банките изчакват своите клиенти. Но докога това движение нагоре може да продължи?
- Както казах, все още не виждам пряк риск за банковата система от досега натрупаните лоши кредити. Банковата система разполага с достатъчен обем капиталова база, заделени са значително количество провизии за покриване на загуби, а голямата част от тези кредити са надеждно обезпечени. Най-важното е, че банковата система продължава да бъде на печалба, по линия на която да бъдат покривани текущи и бъдещи загуби. Ако се върнем към цифрите – към края на септември лошите и преструктурирани заеми по данни на БНБ са 16,6% от всички заеми, но това число само по себе си не дава точна представа за състоянието на кредитните портфейли. Зад тази цифра наред с практически несъбираеми заеми стоят и такива, които са преструктурирани с оглед бъдещо нормализиране в тяхното обслужване, както и кредити обезпечени с ликвидни активи, което значително ограничава потенциалните загуби.
Докога ще нарастват лошите кредити – мисля, че отговорът на този въпрос е в пряка релация с въпроса за възстановяването на световната, а от там на местната икономика. Все пак нека не забравяме, че икономиката се развива циклично и след трудни времена идват по-добри. Вече са налице първите сигнали за възстановяване, така че е логично да очакваме да видим “дъно” за лошите кредити до края на настоящата година.
- Все повече банкери се оплакват от изкуствени фалити на фирми, които са взели заеми от тях. Колко голям е този проблем?
- Проблемът действително е сериозен, но все още не застрашава стабилността на системата. По-важното е, че с тези трикове на некоректни “бизнесмени” се ощетяват не само банките, но и цялото общество, защото става въпрос за умишлено бягство от отговорност по задължения към държавата, подизпълнители и други контрагенти. Ето защо са необходими спешни и ефективни действия, които да противодействат на подобни схеми. Асоциацията на банките в България отдавна алармира за проблема, като също така предложи конкретни мерки в тази посока, сега “топката” е в полето на управляващи и законодатели. Като цяло съм оптимист, тъй като с очакваните законодателни промени ще бъдат постигнати благоприятни ефекти както за банките, така и за бюджета и за задълженията между фирмите, а от там и за икономиката като цяло.
- Парламентът одобри на първо четене промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които позволяват на данъчните да проверяват досиетата на фирми и граждани в банките. Какво е вашето мнение за тази мярка и подобни действия как ще се отразят на самите трезори?
- Въпросът с кредитните досиета е наистина чувствителен. Една от най-важните характеристики на банковата система е наличието на банкова тайна и доверието между банката и клиента. В този смисъл достъпът до кредитните досиета следва да се регламентира прецизно с оглед гарантиране неприкосновеността на банковата тайна. По принцип клиентите ни ще искат да видят механизъм, който елиминира възможността за разпространяване на данни и информация, която те считат за поверителна или търговска тайна. Нашата асоциация вече даде становището си по въпроса, предстои да видим окончателните текстове в промяната на закона. При всички положения трябва да е ясно, че подкрепяме мотивите, с които се обосновава промяната – не бива да се толерират тези, които не играят по правилата и дърпат бизнеса си в сектора на сивата икономика.
- Данните на БНБ показват лек спад в депозитите през септември. Това означава ли, че е пресечена тенденцията за свръхспестовност, провокирана до голяма степен и от кризата?
- Всъщност депозитите в лева и евро се увеличават през септември със 135 млн. лв. Спадът в общия обем се дължи на депозитите, деноминирани в други валути, които намаляват в левово изражение със 160 млн. лв. основно поради спада на долара спрямо еврото. Като елиминираме този ефект, се вижда, че българинът продължава да бъде нетен спестител, което е едновременно добре и не дотам добре. Продължаващото нарастване на спестяванията загатва, че обикновеният българин продължава да има сравнително консервативни очаквания за бъдещето. В същото време това води до силно свиване на вътрешното търсене, до отлагане покупката на дълготрайни стоки за бита, а това от своя страна забавя излизането на българската икономика от кризата, намалява и приходите за бюджета. Този порочен кръг не е в интерес на обществото и трябва да се търсят възможните към момента форми за стимулиране на по-голямо потребление – в началото на оборотни стоки, по-нататък на инвестиционни. Това наред с повишаване конкурентоспособността на българските стоки на външни пазари е посоката за по-бърз изход от кризата.
- Във ваше изказване споменавате, че някои от банките в България ще излязат на известна загуба през тази година. Какво ви кара да правите тази констатация?
- Тъй като потенциалът за допълнително увеличение в цената на кредита е почти изчерпан, а проблемните кредити по мое мнение ще растат поне до края на годината, логично е да очакваме някои банки да излязат на загуба за настоящата година. Това не трябва да ни тревожи излишно – като цяло показателите на българските банки продължават да са сред най-добрите в региона и бих казал, че могат да бъдат определени като мечта за централните банкери от развита Европа.
- Относно развитието на икономиката на страната, според вас кои са основните фактори, които биха помогнали тя да тръгне към устойчиво възстановяване?
- Основните усилия на правителството трябва да са насочени към запазване и подобряване на бизнес климата в страната както от гледна точка на данъчното и осигурителното законодателство, така и в борба със сивата икономика и стимулиране на вътрешното търсене. Страната ни има важни конкурентни предимства – най-ниската данъчно-осигурителна тежест в рамките на ЕС, стабилни държавни финанси и валутни резерви, стратегическо местоположение, ниски разходи за работна сила. Много важно е наред с тях страната да води предсказуема политика, която да продължи да вдъхва сигурност в чуждите инвеститори. Не трябва да се самозалъгваме – България все още е сред най-бедните държави в Европа и за да заеме място, отговарящо на потенциала й, трябва продължи да привлича чужди инвестиции. В тази посока ще помогне и по-успешното усвояване на европейските фондове, което от своя страна изисква повече усилия от страна на държавния апарат.
Като цяло считам, че България има база, на която да стъпи икономическото възстановяване, но за да бъде то стабилно, са необходими и целенасочени усилия от страна на държавата, бизнеса и обществото в няколко направления. Трябва да се повиши конкурентоспособността на експортно ориентираните компании и сериозно да се модернизира и разшири инфраструктурата. Трябва да се постави акцент върху местоположението на България за оптимизиране на приходите от енергетика, туризъм и логистика, както и да се стимулира крайното вътрешно търсене за бизнеса и домакинствата. Необходима е цялостна реформа в образованието с оглед спиране “изтичането на мозъци” от България и подсигуряване на адекватна на нуждите на икономиката работна ръка.
