Асен Ягодин: Време е да се търсят нови сектори на икономиката за кредитиране
в. Дневник, 03.10.2008
Асен Ягодин е изпълнителен директор на Пощенска банка от 2004 г., като от 2001 г. е член на съвета на директорите. Кариерата му е свързана изцяло с Пощенска банка, в която работи от 1993 г. От 2007 г. е член на управителния съвет на Асоциацията на банките в България, а през април бе избран за зам.-председател.
Г-н Ягодин, драматичните събития на финансовите пазари отвъд океана се пренесоха и в Европа. Какво да очакваме оттук насетне?
- За съжаление това е факт, но като цяло не мисля, че нещо толкова драматично или неочаквано се е случило. Добре известно беше, че редица от най-големите банки на Стария континент държат в портфейлите си високорискови ипотечни облигации. Освен това бяхме свидетели на редица провалени проекти за набиране на капитал или дългов ресурс, като в редките случаи, когато това се случваше, цената беше нереално висока. Добрата новина е, че действията на европейските политици и централни банкери в овладяване на кризата са далеч по-ефективни от тези на американските им колеги. Поне засега.
Как се стигна до всичко това – фалит или заплаха от фалит на световни финансови гиганти в САЩ, а вече и в Европа?
- Генезисът на кризата отвъд океана се корени в прилагането на все по-сложни и рискови инструменти за завладяване на финансовите пазари, което в крайна сметка придоби неконтролируеми размери. В търсене на по-големи печалби банките се отдалечиха от базовите си принципи и създадоха модели, елиминиращи до голяма степен възможностите на регулатора да следи случващото се. Нещо повече, увлечени от бързото разрастване и финансовите ефекти от тези, меко казано, “неподходящи практики”, дори създателите им загубиха представа за скрития в тях риск. Добрата новина за нас е, че в Европа инвестиционното банкиране не достигна мащабите, които имаше в САЩ. Освен това регулативната рамка на европейските банки е доста по-консервативна в добрия смисъл на думата. Продължавам да мисля, че на този фон реалните и потенциалните проблеми пред европейския финансов пазар са значително по-ограничени.
Какви са заплахите за банковия сектор и за икономиката в България? Не сме изолирани.
- Не само че не сме изолирани, но членството ни в ЕС прави икономиката ни още по-чувствителна към случващото се на международните финансовите пазари. България не разполага с огромни енергийни и суровинни запаси, които да създават комфорт и до голяма степен независимост. Затова случващото се на финансовите пазари, макар и косвено, се усеща все по-силно и при нас. В световен мащаб, дори и да съществува ликвидност, недоверието между финансовите институции я прави труднодостъпна и на все по-висока цена. Така се стига до парадокса банките да “седят” върху огромен обем свободен паричен ресурс и в същото време да се страхуват да го предоставят на нуждаещите се от него или да търсят нереално висока цена при пласирането му. За съжаление тази криза дойде в най-неподходящия за България момент – в момент, в който икономиката ни се обновява и бележи по над 6% годишен растеж, който изисква все повече свеж ресурс. Точно в този момент “горивото” за растежа е силно лимитирано и значително по-скъпо. В тази обстановка основен приоритет логично става подсигуряването на свежи ресурси на адекватна цена.
Ще се наблюдава ли отдръпване на чужди инвеститори от българския пазар?
- Не мисля, че съществуват предпоставки за отлив на чужди инвеститори. Икономическият ръст в България, както казах, продължава да бъде в порядъка на 6% – доста над този в страните от еврозоната. Това е една от основните причини проектите с чуждестранни инвестиции да не са повлияни чувствително от финансовата криза. Не трябва да забравяме и други фактори, като например, че вложенията на големите международни компании в България не представляват значима част от общите им инвестиционни планове, като в същото време рентабилността на капитала тук е все още на по-високо от стандартното ниво. И всичко това в момент, в който рецесията чука на много европейски врати. Разбира се, това е ситуацията в момента, но не трябва да забравяме, че ефектите от кризата не са достигнали напълно страната ни.
Може ли да се прогнозират измеренията им?
- Много е трудно е да се правят такива прогнози, най-малкото защото все още нямаме ясна представа за дълбочината и очакваната продължителност на кризата. Все пак говорим за най-сериозната финансова криза от 80 години насам.
Как реагират банките майки спрямо дъщерните си институции в България, усеща ли се затягане на коланите?
- Нямам информация за останалите банки на местния пазар, но що се отнася до нашия собственик – “Юробанк И Еф Джи груп” (Eurobank EFG Group), нямаме повод за притеснения. Продължаваме да гледаме позитивно на всички проекти, добре балансирани между поемания риск и очакваната възвращаемост. Друг е въпросът, че текущата ситуация изисква от компаниите по-задълбочен анализ на бъдещите им планове, особено когато се касае до експортно ориентираните фирми. Логично е банките да са по-рестриктивни към проекти, неотчитащи достатъчно ефектите от кризата върху реализацията им. Може би е време да се търсят нови сектори на икономиката, върху които да се постави акцентът. Не е редно до безкрайност да се наливат средства в строителство на молове и ваканционни селища.
Кои са те?
- Потенциалът на България като местоположение не се използва достатъчно. Бъдеще имат логистичните центрове, транспортът и производствата, свързани с тях. Същото може да се каже и за определени сегменти на туризма като балнеологията и селския туризъм. Средства трябва да се насочат и към инфраструктурата на страната, която е една от най-некачествените в Европейския съюз и дори извън него. Тук, разбира се, става въпрос и за активното участие на държавата. Страната ни има и доказан потенциал в земеделието, както и в преработката на земеделска продукция.
Изказаха се мнения, че целият глобален растеж е базиран на кредитен балон. Тук растежът базиран ли е на кредит и какви са рисковете?
- Въпреки че в някои периоди ръстът на кредитирането беше над очакванията на централната банка, по мое мнение имаше рационал за това от гледна точка етапа от развитието на България. Икономиката ни имаше нужда от обновяване на производствените мощности, за да бъде конкурентна. Що се отнася до потребителското кредитиране, не мисля че се създава кредитен балон с финансиране покупката на първо жилище или на стоки от бита, осигуряващи нормален стандарт на живот в една европейска държава. От друга страна, когато говорим за българския пазар на недвижими имоти и на ипотечни кредити, трябва да отчитаме факта, че той е коренно различен от този в САЩ. В допълнение, цените на недвижимостите у нас не са достигнали дори нивата в съседните държави, да не говорим за държавите, в които ипотечният балон гръмна. Така че на този етап не е уместно да се говори за кредитен балон или криза. По мое мнение кредитирането у нас остава адекватно на реалните нужди на една бързо развиваща се икономика.
Докога ще растат лихвите по кредитите у нас?
- Отговорът на този въпрос вече не е толкова лесен, колкото беше преди една година – всички сме свидетели на динамично променящата се ситуация на финансовите пазари. И все пак налице са очаквания за задържане и дори известен спад на основните лихви в еврозоната и отвъд океана. Предвид действащия у нас валутен борд, в същата посока трябва да се променя и лихвената база в левове. От друга страна обаче, лихвените проценти по привличаните ресурси и предоставяните кредити се формират освен от тази база и от рискова премия. Именно тази рискова премия вече е значително по-висока отпреди една година, като по мое мнение покачването ще продължи поради нарастващото недоверие на финансовите пазари. Така че може да очакваме крайният ефект да се изрази в увеличение на кредитните лихви с около и над 1%.
Нямат ли опасения банките, че след няколкото увеличения на лихвите клиентите ще започнат да изпитват затруднения в обслужването на кредитите?
- В подобна ситуация е резонно да възникнат опасения, друг е въпросът доколко те са реални и в размери, които могат да застрашат стабилността на отделна банка или на системата като цяло. На този етап не смятам, че банките са прехвърлили толкова голяма лихвена тежест върху клиентите, която да доведе до значим ръст на необслужваните кредити. Да не забравяме, че стабилният икономически растеж влияе позитивно върху печалбите на фирмите и върху реалните доходи на домакинствата, а оттам и върху способността им да обслужват ползваните кредити.
