в. Банкер, 07.02.2009
”Когато говорим за лихвени проценти по кредити, задължително трябва да коментираме и други две неща. Едното е основата, върху която се формират тези лихви, независимо дали това е приложимият междубанков лихвен процент, или базисен лихвен процент, прилаган основно по кредитите за домакинствата или малкия бизнес.
Другият фактор е цената, която банките плащат по депозитите на граждани и фирми. Не е тайна, че средствата за предоставянето на заеми се набират основно от местния бизнес и населението. В предходни, по-добри години ръстът на кредитирането се поддържаше до голяма степен и от външното финансиране по линия на международния капиталов пазар. От статистиката на БНБ се вижда, че кредитите надхвърлят с близо 6 млрд. евро местните депозити, като тази разлика се покрива от заемите, привлечени от чужбина. За съжаление от средата на миналата година външните пазари на практика не функционират. По тази причина и бързият, евтин достъп до външно финансиране, на което се радваха българските банки, вече не е възможен.
В момента можем да разчитаме основно на местните депозити, но този ресурс расте твърде бавно и е лимитиран. Това създава жестока конкуренция между кредитните институции за привличане на парите на домакинствата и фирмите. Това доведе до бързото и по мое мнение икономически необосновано нарастване на депозитните лихви. По-нататъшното движение по тази опасна спирала ще доведе до дисбаланси, които ще влияят пряко върху кредитните лихви, а оттам и до способността на кредитополучателите да обслужват своите задължения към банките.
Това е един от рисковете, на които трябва да се обърне внимание.
От друга страна, местното потребление се свива, а българският износ е насочен предимно към икономики, сериозно засегнати от световната финансова криза. Това обективно води до други рискове за бизнеса, голяма част от който има сериозни задължения към банки и котрагенти.
На тези рискове също трябва да бъде отделено полагащото се внимание.
Добрата новина е, че фирмите и гражданите реагират адекватно на новата икономическа среда и вече преразглеждат намеренията си както за инвестиции в бизнеса,така и за покупка на нови стоки -жилища, мебелировка, автомобили. В такава ситуация търсенето на заеми намалява и ние вече отчитаме значителен спад на исканията за нови кредити. Ако се върнем към въпроса за лихвените равнища по кредитите смятам, че те се повишиха значително по-консервативно от тези по депозитите. Преди година трудно можеше да се види лихва по депозити над 7% годишно. В последните няколко месеца вече е практика да се обявяват 9,10 и повече процента, или ръст от близо 3 процента. В същото време ръстът на кредитните лихви е наполовина по-ниськ. Това, естествено, свива лихвения марж, с който работят банките, като искам да подчертая, че това не може да продължи дълго. Също толкова са ограничени и възможностите за покачване на лихвите по кредити, тъй като има праг на търпимост при погасяване на дълг. Ето защо безконтролното покачване на депозитните лихви трябва да бъде спряно.”