Асен Ягодин: БФБ не може да се изолира от глобализирането на пазарите

в. Дневник, 22.02.2011

 

Асен Ягодин е председател на съвета на директорите на Българската фондова борса от началото на 2010 г. Той е изпълнителен директор на Пощенска банка и заместник-председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България. Ягодин пое поста в БФБ, след като финансовото министерство заяви намерение да продаде дела си в пазарния оператор на стратегически инвеститор, но заради кризата в последните години кандидатите за държавния пакет силно намаляха. Наред с това сегашното правителство обяви, че ще пусне на борсата миноритарните дялове от електроразпределителните дружества.

- Има ли интерес от инвеститори да купят контролния пакет в Българската фондова борса, след като Министерството на финансите увеличи дела си над 50% и качи акциите й на регулирания пазар?

 

- Увеличението на дела на Министерството на финансите и качването на акциите на борсата за търговия на самата борса беше част от стратегията ни за развитие на капиталовия пазар до 2012 г., която представихме миналата година. Други ключови моменти в нея са увеличение капитала на БФБ, придобиване на публичен статус, качване за търговия на фондовия пазар на атрактивни държавни дружества, не на последно място – намиране на стратегически инвеститор за дела на финансовото министерство във фондовия оператор. Сега, след като борсата вече е публична компания, можем да продължим работа по другите точки от стратегията. Основен приоритет остава привличането на регулирания пазар на нови компании, частни и държавни, които да го направят по-атрактивен, по-ликвиден, с по-значима пазарна капитализация. Цялостното развитие на местния капиталов пазар в голяма степен е отговорност на борсата. Погледнато в перспектива обаче, в един процес на глобализиране и окрупняване на пазарите ние не може да останем изолирани. Колкото по-бързо се интегрираме в семейството на авторитетен борсов оператор, толкова по-големи ще са и шансовете ни да получим по-добра позиция в региона и спрямо световните пазари.

 

- През последните две години приходите на БФБ намаляват с кризата, това дали би намалило интереса към нея и съответно цената, на която може да се продаде?

 

- Приходите наистина намаляват през 2010 г., но това е обективно явление, което косвено се дължи на продължаващата икономическа криза и пряко на все още ниската активност на местния пазар. Добрата новина е, че от началото на тази година отчитаме значително раздвижване на пазара. Ако това прерасне в тенденция, ефектът върху приходната част на отчета ни ще бъде много положителен. Що се отнася до цената на акциите на БФБ, знаете, че това е въпрос не само на счетоводна оценка, но и на очакванията на пазара за бъдещото развитие на компанията, както и на пазарната инфраструктура. Един стратегически инвеститор не гледа в краткосрочен план, а по-скоро оценява бъдещия потенциал. Считам, че нашият капиталов пазар към момента е подценен и това би следвало да предизвиква интерес. Да не забравяме, че една голяма част от добрите частни компании, работещи в България, все още не са листвани на борсата.

 

- Очаквате ли значителна промяна на приходите си с новите такси, които влязоха в сила от началото на годината? Какво наложи тяхната смяна?

 

- Не, не очаквам съществена промяна по тази линия. Приетите промени в тарифата на БФБ се наложиха за постигане на по-справедливо разпределение тежестта на разходите за оператора между пазарните участници. Резонно е обемът на сделката да има отношение към свързаните с изпълнението й разходи. Промяната в таксите е един от начините за повишаване на ефективността на пазара. Нека не забравяме, че всъщност става въпрос за намаление в таксата за изпълнена поръчка – от 0.08% от размера на сделката досега на 0.075%. Друг важен момент е, че БФБ вече няма да таксува на база сключени сделки, а на изпълнена поръчка посредством тях. Така че се стараем да има по-справедливо разпределение на разходите за борсови услуги. С промените в тарифата създадохме и допълнителни стимули за активните участници на пазара.

 

- Имали ли сте срещи в ръководствата на електроразпределителните дружества, за да обсъдите качването им на борсата?

 

- С тях на този етап все още не сме имали срещи, но аз и колегите от съвета на директорите сме твърдо убедени, че такива срещи биха били полезни за по-ефективното и бързо листване на акциите им и продажбата на държавните дялове в тях.

 

- А изобщо срещате ли се с компании, които имат потенциала да станат публични?

 

- Да, разбира се. Както споменах по-рано, това е важна част от нашата стратегия. Имаме набелязани над 1000 компании, от които 20 от тях имат много добри показатели и притежават голям потенциал да придобият публичен статус. Водим усилени преговори с тези компании и се надявам, че първите резултати няма да закъснеят.

 

- Крие ли опасност листването на български компании във Варшава да намали още повече интереса към финансиране от българския пазар?

 

- Не бих казал. Най-малкото поради факта, че едно двойно листване създава възможности за арбитраж между една и съща акция, търгувана на два пазара, което съответно ще привлече допълнително вниманието върху нашия пазар. Не гледам на това като на негативна тенденция.

 

- Какви са според вас предизвикателствата пред банковия сектор тази година и накъде ще се развива той?

 

- Най-важното е, че банковият сектор продължава да показва завидна стабилност и положителни резултати предвид кризата и ръста на проблемните кредити. Знаете, че банковата система генерира сериозни буфери, за да посрещне този ръст – поддържа значителна капиталова адекватност, високо ниво на минимални резерви и на ликвидност. В последните две години имаме доста сериозен приток на спестявания, които създават допълнителна ликвидност. Предизвикателствата са в окончателното овладяване на проблемните кредити, така че тяхното тегло да започне да намалява, за което може да помогне увеличението на общите кредити в системата. Надявам се, че 2011 г. ще бъде точно годината на прелом и ще се върнем пак към ръст на кредитния портфейл. Много е важно проблемните кредити да бъдат успешно преструктурирани, така че да влязат в нормален ритъм на погасяване.

 

- Ще растат ли още лошите кредити и от кое ниво нататък можем да говорим, че са притеснителни за банковата система?

 

- През последните тримесечия статистиката на БНБ отчита спад в темпа на нарастване на проблемните кредити. Въпреки това обемът и относителният дял на тези кредити спрямо общия кредитен портфейл продължава да расте. Обективно обяснение за последното основно е все още трудната бизнес среда. Първите симптоми за положителна промяна са вече налице, основно по линия на продължаващия ръст при експорта, но най-вероятно поне още две тримесечия ще са необходими за пречупване на негативния тренд при лошите кредити. Освен това, както нееднократно съм твърдял, у нас не е редно да поставяме на лошите кредити етикет “отписан“. Това е така, тъй като преобладаващата част от тези кредити са добре обезпечени, много от тях са преминали през преструктуриране, т.е. логично е да очакваме значителна част от проблемните кредити да бъде събрана. Нека не представяме ситуацията по-черна, отколкото е в действителност.

 

- Накъде ще се движат лихвите по кредитите?

 

- Отговорът на този въпрос зависи от два елемента – цената на депозитния ресурс и рисковата премия, приложима за съответния кредит. През последните няколко тримесечия цената на депозитния ресурс бележи нормализиране на по-ниски нива, но все още остава по-висока отпреди кризата. Рисковата премия пък е все още под напрежение поради крехкото възстановяване на икономиката, така че аргументите за намаляване на тази част от лихвения процент и оттам за цялостно понижение на кредитните лихви са все още недостатъчни. Личното ми мнение е, че с малки изключения и през тази година няма да видим съществено движение надолу на кредитните лихви.