Асен Ягодин: Банките ни се представят по-добре от европейските

в. Пари, 20.05.2009

 

- Господин Ягодин, как кризата се отразява на българските банки?
 

- В условия на глобална финансова криза българската банкова система се представя значително по-добре от европейската. Това не само по мое мнение до известна степен се дължи на забавянето от 3-4 месеца в преноса на кризата към страните от Източна Европа. Но в много по-голяма степен се дължи на местни характеристики.
 

Подписването на предпазно споразумение с МВФ ще бъде един позитивен сигнал към чуждите инвеститори
 

Най-съществените са две – валутният борд и консервативната политика на централната банка. Валутният борд създаде необходимите условия за стабилност на финансовата система и предвидимост в разходите на фирмите и домакинствата. В същото време предпазливата политика на БНБ през последните години генерира значителни буфери в банковата система под формата на минимални резерви, капиталова адекватност и провизии за проблемни кредити. Всички те надхвърляха международните норми и заради това бяха критикувани от банковата общност у нас. Сега обаче именно тези буфери дават необходимия ни комфорт за справяне с кризата. Не трябва да забравяме и добрите макропоказатели, с които страната влезе в кризата. С изключение на големия ни дефицит по текущата сметка останалите показатели са доста по-добри в сравнение със страните от региона. Мисля, че като цяло България има доста добри шансове при разумна държавна намеса в икономиката да преодолее кризата без катаклизми.
 

- Казахте, че сме влезли в кризата с добри макропоказатели, в този смисъл трябва ли ни споразумение с МВФ?
 

- Според мен подписването на едно предпазно споразумение с МВФ ще бъде един позитивен сигнал към чуждите инвеститори. Това ще повлияе положително и върху банковата система, тъй като трезорите ще може отново да привличат ресурси от международните капиталови пазари. Правителството сега няма време да договори заем с фонда, тъй като предстоят избори, но след формирането на новия кабинет това може да стане.
 

- На какво трябва да заложат банките предвид влошаващата се икономическа обстановка в страната?
 

- Повечето банки у нас вече се адаптираха към текущите икономически условия. В сектора се наблюдава избираемост на проектите, към които банките пристъпват. За пръв път от години усилията ни са насочени към привлича-
 

нето на средства, а не към кредитиране. Целта на банките, както и на всяка фирма, е да намерят начини да генерират допълнителни приходи, например чрез въвеждане на нови продукти, оптимизиране на дейността и повишаване на ефективността. Основната заплаха за местните трезори е влошаването на качеството на кредитния им портфейл. Важно е в този момент банките да бъдат гъвкави по отношение на клиентите си.
 

- Много фирми се оплакват, че лихвите по кредитите са много високи, особено сега, когато те изпитват ликвидни проблеми и имат трудности при финансирането. Вие какво бихте им отговорили?
 

- Кризата създаде дефицит на ликвидност и ще отнеме време, докато той бъде преодолян. На всички е известно, че тя ”отряза” достъпа на българските банки до международните финансови пазари, откъдето идваха голяма част от средствата за подхранване на кредитния ръст.
 

България има добри шансове при разумна държавна намеса в икономиката да преодолее кризата без катаклизми
 

В същия момент спестяванията на българските фирми и домакинства намаляха и този ресурс започна да става все по-скъп, което доведе до силна конкуренция на пазара на депозити. Сега търсенето на свеж финансов ресурс силно надвишава предлагането и това е причината за високите лихви по кредитите. В тази ситуация е много важно хората и фирмите, които взимат заемите, да разберат, че и ние като тях плащаме по-високи лихви по депозитите и кредитите, с които финансираме дейността си.
 

- Прогнозата ви за ръста на кредитите и депозитите през 2009 г.?
 

- През последното тримесечие на 2008 г. имаше известно недоверие към банките, създадено от кризата. Добрата новина е, че това отмина и през първите три месеца на тази година вече има раздвижване в сектора. И сега проблемът не е в доверието в банковата система, а възможността на фирмите и домакинствата да спестяват. Именно затова и очакванията ми са депозитите да нараснат с около 5% за тази година, а кредитите да скочат с до 10%.
 

Ще има ли сериозен ръст на лошите кредити?
 

- Всяка банка активно работи с клиентите си, за да търсят взаимни решения на фона на лимитираните възможности на фирмите за обслужване на кредити.
 

Целта е да не се стигне до тяхното необслужване или до принудителни изпълнения. Благодарение на промените, които централната банка направи в законовата база, трезорите и клиентите имат свобода при договарянето, разсрочването и погасяването на заема. Идеята е както банките, така и фирмите да излязат без особени щети от кризата. През последните години проблемните кредити у нас бяха между 2 и 3%, но сега е логично техният дял да скочи до 4-6%. Въпреки това обаче тези стойности са далеч по-ниски в сравнение с тези на страните от Централна и Източна Европа, които вече отчитат двуцифрени ръстове на несъбираемите вземания.
 

- Вие следите и Българската фондова борса. Смятате ли, че моментът е подходящ за инвестиции в акции, както някои анализатори ни съветват?
 

- В момента малко са борсовите индекси в света, които паднаха с по около 80% (с толкова се е понижил Sofix през 2008 г. – бел. ред). Обективно погледнато, потенциалът за понататъшен спад на някои от най-ликвидните позиции на БФБ е по-малък, отколкото потенциалът им за ръст. Проблемът е във времевия хоризонт. Затова всеки инвеститор сам трябва да прецени колко време може да чака – година, две, три. Възстановяването на глобалната икономика ще отнеме време и едва след това ще се възвърне доверието на инвеститорите към капиталовия пазар. Именно тогава и чуждите играчи ще се върнат на Българската фондова борса и цените на акциите ще започнат да се качват.
 

Очаквам тази година да е налице минимален ръст на българските борсови индекси, като той ще е функция от две неща – доброто представяне на икономиката ни и връщането на чуждестранните инвеститори на фондовия ни пазар.
 

- Какви са резултатите на Пощенска банка за първото тримесечие и какви са разчетите ви за края на годината?
 

- Банката реализира нетна печалба от близо 10 млн. лв., кредитният портфейл нарасна с 4.6%, а депозитите – с малко над 1%. Целите ни за 2009 г. са да продължим да развиваме всички банкови сегменти, в които виждаме потенциал. Разбира се, с доста по-умерен темп от предходните години.
 

Акцентът ни ще е върху реорганизиране на дейността с оглед подобряване на доходността и качеството на кредитния портфейл, както и предлагането на нови банкови продукти и услуги, които да компенсират обективно намаляващите приходи от лихви.
 

Визитка
 

- От април 2008 г. Асен Ягодин е зам.-председател на асоциацията на банките в България, а от 2004 г. заема поста изпълнителен директор на Пощенска банка.
 

- Той е член на съвета на директорите на финансовата институция от 2001 г. Кариерата му изцяло е свързана с финансовата институция.
 

- Започва работа като счетоводител през 1993 г.
 

- По-късно става дилър в отдел Паричен и капиталов пазар. Поетапно преминава през позициите старши дилър, главен дилър, а по-късно оглавява управление Ликвидност.