Асен Ягодин: Акцентът в банковата 2008 г. ще е привличането на депозити

 в. Дневник, 29.02.2008

 

Асен Ягодин е член на управителния съвет на Асоциацията на банките в България. Завършил е Университета за национално и световно стопанство, специалност “Финанси и кредит”, през 1992 г. Работи над 10 години в Пощенска банка, сега Юробанк И Еф Джи България. Започва като счетоводител, в момента е изпълнителен директор и член на управителния съвет на банката. На шестото издание на международното финансово изложение “Банки Инвестиции Пари” финансовата институция спечели първа награда в категорията кредитни продукти с жилищен кредит “Кеш бонус” и голямата награда за иновативност и качество на финансови продукти.

Как “преживяват” банките в България по време на международната финансова криза, която се разрази?

- Приемам въпроса с известна доза шега и алегория в него, защото поне на този етап отражението на световната криза в България не може да бъде определено по този начин. Естествено българският пазар не е затворен в собствено измерение, но мисля, че страната ни предвид силния икономически растеж и продължаващия приток на преки чужди инвестиции се развива относително добре в условията на международната криза. Разбира се, косвените ефекти вече са факт.

И те са?

- От една страна, цената на финансовия ресурс, на който може да разчита банковата ни система от международните пазари, вече не е същата. Тази цена е значително по-висока. От друга страна, и достъпността до този ресурс, която имаха редица български банки, в момента е по-ограничена. От него на този етап могат да се възползват в достатъчна степен онези български банки, които са част от големи международни финансови групи. Това неминуемо ще доведе до по-нисък ръст на кредитирането през тази година в сравнение с 2007 г. Мисля, че темпът на кредитиране през януари не е показателен за тенденциите за текущата година. Наистина статистиката показва висок ръст на заемите през първия месец на 2008 г., но това по-скоро е натрупаната инерция от миналата година, а не ръст, който ще бъде отчетен и в края на годината.

Ако 2006 г. определено беше годината на банкирането на дребно, 2007 г. – на корпоративното кредитиране с фокус малкия и средния бизнес, то определено през 2008 г. банките ще концентрират вниманието си много повече върху способността си да привличат депозитен ресурс. Още повече че ситуацията в момента е благоприятна, тъй като фондовата борса като един от основните консуматори на свободен ресурс от домакинствата изживява период на корекция. Свободните ресурси се насочват в по-голяма степен към стандартните депозитни банкови продукти.

Обявяват се лихви по депозити, достигащи 8-9%. Изказват се мнения, че такива високи лихви не са много здравословен сигнал за пазара?

- Българската банкова система работи в изключително конкурентна среда, в която процесите се диктуват от търсенето и предлагането. Лихвените проценти, които банките са склонни да плащат по депозитите, неминуемо рано или късно ще се прехвърлят върху цената на кредитите. В резултат на това може би ще се наблюдава в известна степен охлаждане на ентусиазма на някои да ползват кредитен ресурс. Това е конкурентна среда, която сама може да намери формулата, по която да работи.

Не мисля, че има нещо притеснително в офертите на банките. Лихвите, които цитирахте, се предлагат от единици банки. Това все още не е масово явление. От друга страна, това са депозитни продукти, които са с достигаща до тези нива лихва, но на ефективна база тя може би е по-ниска. Отделните продукти трябва да се разглеждат в техните конкретни параметри, а не просто да се хвърлят едни цифри в пространството.

Как банките като пазар биха реагирали на евентуално увеличение на задължителните минимални резерви след въведеното от 1 септември 2007 г.?

- Ще реагират пазарно. В момента, в който евентуално увеличение на задължителните резерви доведе до оскъпяване на ресурса на банките, а неминуемо това ще го оскъпи, съответно то ще трябва по адекватен начин да бъде прехвърлено върху лихвите по кредитите. При евентуални по-високи нива на лихвите, които ще се наложи да плащат всички кредитополучатели, при условие че цената на ресурса се повиши по обективни причини, ще се наблюдава и по-слабо търсене на кредити. Мисля, че банките ще запазят способността си не само да оценяват правилно, но и да наблюдават риска на своите кредитополучатели.

Търпят ли банките някакъв ефект от фактори като понижаване рейтинга на държавата (кредитната агенция “Фич” неотдавна понижи оценката си за България – бел. ред.) и критиките за нивото на корупцията у нас в последния доклад на Европейската комисия?

- Ефектите са по-скоро косвени. Намаляването на рейтинга на България е решение на дадена рейтингова агенция, което се реферира със съответните нива на дефицита по текущата сметка и инфлацията, които по тяхно мнение са притеснителни. Според мен, ако се вникне в техния генезис и причините, на които се дължат, мисля, че ситуацията не е чак толкова притеснителна.

Но това е решение на съответната рейтингова агенция. То механично води до намаляване на рейтинга и на някои финансови институции, които имат кредитна оценка, аналогична с тази на държавата. Не може дадена банкова институция, оперираща в една страна, да има по-висок рейтинг от този на държавата. Ако по една или друга причина рейтингът на държавата бъде намален, това води до намаляване оценката на съответната банка, без това по някакъв начин да е свързано с нейната стабилност.

Отчетеният ръст на корпоративните кредити към края на 2007 г. годината е 71%. Това се оценява като положително за развитието на бизнеса, но все пак произтичат ли някакви рискове от този висок ръст?

- Доколкото съответните кредити са използвани за задоволяване на належащи потребности на бизнеса с цел повишаване на конкурентоспособността му, този ръст не би трябвало да ни притеснява. Тъй като икономиката ни вече е част от един по-голям пазар, конкурентоспособността на българския бизнес трябва да се равнява с тази на другите икономически субекти, работещи в ЕС.

Ако наистина целта е да се повишат мощностите на българската икономика и конкурентоспособността на българския износ, не виждам нищо притеснително. Просто българските стоки ще бъдат по-конкурентни на европейския пазар, това ще доведе до по-високи приходи за държавата и съответно на един следващ етап ще балансира дефицита по текущата сметка.

Смятате ли, че има свръхзадлъжнялост на домакинствата?

- Не виждам такава свръхзадлъжнялост, защото нито обемът на потребителските кредити, нито на ипотечните заеми, съотнесен към БВП на страната, е на нива, които биха били притеснителни. Домакинствата изживяха, образно казано, един период на мораториум до 2001 г. Логично се наблюдава компенсиране в кредитирането на населението след този период на задържане. Българските граждани имат нужда от европейски стандарт на живот. Би било притеснително, ако темповете, с които нараства задлъжнялостта на домакинствата, не са съпоставими с нарастването на производителността на труда в България. Но на този етап това не е така.