Дончо Донев: Ако ДЦК поскъпват още, чуждите ще станат по-привлекателни

януари, 2013 г. | в. Capital Daily

Каква е оценката би за състоянието на пазара на български държавен дълг?

Събитието на миналата година безспорно беше емисията облигации на международните капиталови пазари с падеж през 2017 г. България успешно се завърна на пазарите чрез нея, а още по-впечатляващо е представянето й при вторичната търговия, след като котировките свалиха доходността до падеж на книжата до 1.80%. Основна причина за това бих казал, че е интересът на банките към тях, защото това е едно от средствата за управление на ликвидността. Банковата ликвидност е доста висока към настоящия момент, няма тенденции това да се промени, а алтернативата на банките за държане на ликвидни средства са междубанковите депозити. Справка с 3-месечния LIBOR като представителен измерител показва лихва от 0.20%. Мотивът за инвестиране в ДЦК от гледна точка на банките не е толкова инвестиционен или заради очаквано допълнително покачване на цената, а поскоро като алтернатива за управление на ликвидността. Прогнозите за следващите няколко години са сегашното състояние да се запази.

Налага се впечатление, че те се купуват и държат до падеж, вместо да има вторичен пазар, доколко има перспективи това да се промени?

- Това е следствие на високата ликвидност в банковата система, банките закупуват определена емисия и я държат до падеж. За да се мотивират да продадат дадени книжа, трябва да разпознаят по-добра алтернатива. Съответно към момента не се смята, че излизането от една позиция, за да се влезе в друга, е необходимо, особено след като доходността има тенденция към понижаване.

Кои държави от Европейския съюз със сходни рискови характеристики предлагат дългови инструменти с по-висока доходност от тази по българските ДЦК?

- Разбира се, ако се огледаме наоколо, Румъния се очертава като найинтересна инвестиционна възможност. Там суверенният спред е около два пъти по-висок спрямо българския. При нас петгодишният CDS е на ниво от 100 базисни точки, а в Румъния той е 190. Полша също е интересна алтернатива със спред от 90 точки. Това са държави със сходен рисков профил като нашия, но ликвидността там е доста по-добра и мащабът на пазара позволява постигането не само на по-добра или сравнима доходност, но също и по-безпрепятствено освобождаване от инвестицията.

Може ли страната ни да се окаже в конкуренция с тези държави за парите на инвеститорите?

Ако тенденцията към поскъпване на българските ДЦК продължи, скоро българските банки ще започнат да гледат по-активно на пазарите в региона, защото като страни от ЕС техните държавни ценни книжа се третират по сходен начин от гледна точка на капиталова адекватност и тогава ще се сравняват инвестиционни алтернативи, между които се търси по-добрата.

Гледайки към инвестиции с повисок риск, какво мислите за перспективите на Българската фондова борса и ще станат ли отново акциите, търгувани там, интересни за институционалните инвеститори?

- Всички очакваме с голямо нетърпение да започне по-обозримото възстановяване на Българската фондова борса, защото тя е единствената от региона, претърпяла доста драматичен спад, а все още не наблюдаваме възстановяване за разлика от например румънската и полската борса. Всички очакваме на първо място интересът на местните институционални инвеститори да се завърне, преди да се заговори за интерес и от чуждестранни инвеститори. Първите признаци, че това започва да се случва, наблюдаваме от началото на тази година. Тук е ролята и на публичните компании, които бяха доста активни в търсенето на инвеститори и в представянето на бизнеса си преди кризата. Но самите те трябва да погледнат първо в себе си, да покажат добри практики на корпоративно управление и да уверят инвеститорите, че компанията се управлява добре и в условията на криза. Мисля, че това е една пречка, която все още трябва да бъде преодоляна, за да се върне доверието на инвеститорите и борсата да получи нужния тласък.

Според вас идва ли време пенсионните фондове да се насочат към по-активно инвестиране в чужбина?

- Нашите пенсионни фондове отдавна са погледнали към инвестициите зад граница. Близо 40% от активите им са инвестирани в чужбина, но не бих казал, че нашият пазар е тесен за техните портфейли. Активите им са от порядъка на 2.8 милиарда евро, а това е колкото активите на една средно голяма банка в България. Ако говорим, че капиталовият пазар е тесен за пенсионните фондове, тогава какво остава за банковата ни система. Мисля, че в началото на кризата, след фалита на Lehman Brothers, пенсионните фондове обърнаха гръб на страната ни и пропуснаха доста добри инвестиционни възможности. Тогава спредът по българския външен дълг беше от порядъка на 700 базисни точки, а сега се стопи до 100 и те пропуснаха това позитивно движение. Банковите ни депозити също са на доста атрактивни нива от 5-6% за година, което отново не се използва в максимална степен.

Имаме също така и много динамичен пазар на корпоративни кредити, които според статистиката на БНБ са от около 22 млрд. евро и само за последната година са се увеличили с 680 милиона евро. Така че, преди да тръгнат да мислят за активни инвестиции на външните пазари, пенсионните фондове трябва да прегледат всички възможности на българския пазар и да не ги пропускат, защото доходността е доста по-висока, отколкото навън, докато рискът е зна чително по-малък, както забелязахте в последно време. Никой не поставя под съмнение ползите от международна диверсификация на активите, но българските пенсионни фондове познават пазара тук, те са маркет мейкъри и могат да влияят, а нивата са достатъчно атрактивни.

Има ли осъзнати несъвършенства на българския пазар, които обаче не се изричат и поради това инвестициите зад граница да се разглеждат с по-голям интерес?

- Възможно е, въпреки че според мен има достатъчно алтернативи и при един сериозен подход могат да се отсеят правилните. Самите пенсионни фондове могат да обособят отдели за анализ на корпоративен дълг и облигации и с добро управление на риска може да се постигнат добри резултати от инвестиране в България. Да не забравяме и банковите и ипотечните облигации, които бяха сериозен сегмент в близкото минало.

Според вас въвеждането на мултифондовете как ще се отрази на пазара?

- Дискусията за това да се въведат мултифондове датира от доста отдавна. Пенсионната дейност обаче се възприема като по-консервативна и създаването на такива фондове би усложнило пазара. Дори към момента доста осигурени лица не знаят в кой фонд се осигуряват или не се интересуват активно какво се случва с личната им партида. Това може би е един от начините да се засили интересът, но това по-скоро би било от гледна точка на продажбите на продукта към крайния потребител. Не смятам, че това би оказало голямо въздействие върху самия капиталов пазар. По-вероятно е това да доведе до вътрешни преструктурирания в портфейлите на фондовете, отколкото да предизвика драматични промени на пазара. В същото време би затруднило регулацията на самите пенсионни фондове и това доколко осигуреното лице ще е компетентно да избере точния продукт също е под въпрос. Ясно е, че ще се получава консултация от представители на пенсионноосигурителното дружество, но не мисля, че позитивите от въвеждане на този модел са чак толкова големи, колкото се изтъкват.

Какво мислите за въвеждането на по-либерален осигурителен модел, при който да има пенсионно спестовни сметки в банките, взаимно осигурителни каси, доверително управление и заделянето на средства в такива инструменти да се приспада от данъчната основа, както вноските за пенсионен фонд?

- Смятам, че българският инвеститор има достатъчно зрелост. Това се доказа след фалита на Lehman Brothers, когато почти нямаше отлив на депозити на граждани от българските банки и с това клиентите само спечелиха. Въпросът е доколко подобно усложняване и комплектоване на различни продукти би било полезно. Аз съм привърженик нещата да се държат по-прости и клиентът да има чиста експозиция към определен риск или продукт. Така наречените пакетни продукти (депозит, комбиниран с експозиция към акции, облигации, или други инструменти) не са много полезни от гледна точка на това, че е трудно да се оцени рискът, който съдържат, и кое точно допринася за доходността им. Не мисля, че това би било полезно и би се търсило толкова много, още повече и предвид на алтернативата, която в момента предлага обикновеният банков депозит. Той носи около 5-6% годишна лихва и на всичко отгоре е гарантиран от държавата до определен размер. Всичко това трудно би се конкурирало с какъвто и да било сложен продукт, след като само за 10-12 години човек може да си удвои инвестицията от банков депозит. По-скоро посоката е самите инвеститори да търсят съвета на професионални мениджъри на активи и след това всеки да решава как да разпределя спестяванията си според своя рисков профил, отколкото подобна либерализация на осигурителния модел.

Какъв е профилът на клиента физическо лице, или институция, които биха се нуждаели от попечителски услуги?

- Основните клиенти са институционални инвеститори, някои от които са задължени по закон да използват попечителски услуги като пенсионни фондове, договорни фондове и застрахователни компании. Друг тип са чуждестранните клиенти, които осъществяват връзка с българския пазар, като например чуждестранни банки и глобални попечителски институции. Тук бих искал да подчертая, че Clearstream – най-големият европейски депозитар, е наш клиент и използва услугите ни за връзка с българския пазар. В същото време ние чрез Bank of New York осъществяваме достъп на нашите инвеститори и клиенти до 106 пазара в света, включително Сингапур, Хонконг, Саудитска Арабия и през тази година за трети пореден път бяхме отличени с най-висок рейтинг от списанието Global Custodian за местни и чуждестранни клиенти. Важното за нас е, че самият процес на оценяване се извършва от клиенти на попечителските ни услуги и това е признание от нашите клиенти за услугата, която предлагаме.

Има ли потенциални клиенти на попечителски услуги, които не са осъзнали необходимостта от тях?

- Всеки инвеститор би имал полза от попечителски услуги. Ние имаме клиенти физически и юридически лица, които не са институционални инвеститори. Смятам, че тепърва ще се увеличава търсенето на попечителски услуги, защото те не се ограничават само с приключването на сделките, а е важно също така предоставянето на навременна информация за портфейлите, следенето на корпоративни събития. Например наш клиент, акционер в американска публична компания, може да бъде осведомяван от нас за корпоративни събития като общи събрания, плащане на дивиденти, като така си спестява усилията сам да следи за тях. Това е голямо улеснение, което тепърва ще се осъзнава, но не помалко важна е и сигурността, тъй като при попечителските услуги активите на клиента са отделени от активите на банката.

Колко голям трябва да е клиентският портфейл, че цената за попечителските услуги да е приемлива на фона на доходността, която носи балансираното му управление?

- Разходите в общия случай са пропорционални на обема на активите. Не бих правил различия между това колко голям трябва да е един клиентски портфейл. Всеки клиент, който е малко по-активен и търгува с по-големи обеми, съветът ми е да се възползва от попечителските услуги. Като ориентир може да се посочи сумата от 100 хил. лв., но е от голямо значение и дали портфейлът е разпределен в голям брой позиции, които трябва да се следят, или е само в една, при което услугата не е толкова необходима.

Кои са перспективните пазари за инвеститори с умерена склонност към риск и вашите очаквания за настоящата 2013 г.?

- Мисля, че ни очаква една умерено добра година за капиталовите пазари, през която високата волатилност ще се задържи, но едва ли ще станем свидетели на драматичните сътресения от 2012 г. В глобален аспект класовете активи, които според мен ще се представят добре, са акциите, недвижимите имоти и суровините. За България на този етап добра инвестиция са банковите депозити, ипотечните облигации и корпоративните облигации на банки.

***
Дончо Донев е началник на управление “Капиталови пазари” в Пощенска банка. Присъединява се към екипа на банката през 2007 г. като началник на отдел “Трежъри и търговия с акции”. Има 13годишен опит в областта на финансовите пазари. Завършил е магистърска степен по финанси, а от 2004 г. притежава CFA сертификат. С него разговаряме за перспективите на капиталовия пазар и интереса към българския държавен дълг и възможностите за пенсионно осигуряване.