Петя Димитрова: Потреблението ще се съживи, но със стимули за икономиката

FacebookTwitterLinkedInEmail

октомври, 2012 г. | в. 24 часа

Данък върху дохода от депозити? Тогава да се приспадат лихвите по кредитите

Потреблението ще се съживи, но със стимули за икономиката

Петя Димитрова е главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка. Завършила е УНСС и СУ “Св. Климент Охридски” с две магистърски степени по финанси и банково дело и туризъм. Има и магистърска степен по бизнес администрация от Университета в Шефийлд. Завършила е също управление и социално развитие на НПО в Аристотеловия университет в Солун и Македонския университет, Гърция. Димитрова е член на Асоциацията на дипломираните експерт-счетоводители (ACCA) в Лондон.

- Г-жо Димитрова, какво е мнението ви по решението на правителството доходът от лихви по депозитите да се облага с 10% данък?

- Факт е, че в другите европейски страни има такъв данък, но там и лихвите по кредитите се приспадат от данъчната тежест като разход.

- За кои кредити важи?

- За различни в отделните страни. Тук беше даден пример с компаниите – в баланса им има и двете страни – лихвите по депозити се записват като приход, но лихвите по кредити се приспадат като разход. Справедливо е същият подход да се приложи и за физическите лица.
Нужна е дискусия по този въпрос. Както и по другата тема – дали това е най-правилният момент – все пак ние сме най-бедната страна в Европа.

- Ако се приеме тази мярка, как би се отразила на банките – ще има ли изтегляне на средства, повишение на лихвите по кредитите?

- Не очаквам да има изтегляне на средства. Няма да има и опасност за банковата система, каквото бе становището и на БНБ. Банките са стабилни, добре капитализирани, няма добра алтернатива за спестяванията. От друга страна, данъкът бе обявен като мярка да се стимулира потреблението или да се раздвижи пазарът на имоти. Възможно е да подтикне към подобни действия.

- Неотдавна намалихте лихвите и по съществуващи, и по нови жилищни кредити. Как успяхте да го постигнете?

- Винаги сме искали да сме близо до клиентите. Всичко, което оптимизирахме в банката, го трансферирахме като облекчение за клиентите. Проучваме възможностите за намаление на лихвите и по потребителските и други кредити.

- А намалението на лихви ще стане ли факт за целия сектор? Напоследък като че ли спадът спря.

- Това е въпрос на пазар. Лихвите по новите ипотечни кредити през последните месеци са на предкризисните нива от 2007 – 2008 г. Банките водят разумна политика и се опитват при всяка възможност да облекчат клиентите си.

- А по депозитите?

- Ще продължат да спадат. Бяхме свидетели на рекордно нарастване на депозитите – очаква се тази година гражданите да спестят нови почти 4 млрд. лв., а това води до намаление на нивата и тенденцията ще продължи, освен ако няма други фактори.

- Все още несигурност плаши и бизнеса, и гражданите. Не се ползват много нови кредити въпреки желанието на банките да финансират. Какви са прогнозите ви?

- Ако говорим за банковия сектор, той ще остане стабилен, добре капитализиран и с ключова роля в икономиката на страната. Кредитирането ще е слабо като тази година. Ако има ръст, ще е минимален.
Много е важно да се съживи потреблението. Но основна роля има държавата с различни икономически механизми – усвояване на еврофондовете, инвестиции в инфраструктурни проекти, подпомагане на ключови сектори, административна реформа, електронно правителство и т.н., може да се изброява много още. Всичко това трябва да става факт, за да се стимулира икономиката.
Добър вариант за финансиране на бизнеса е факторингът – той е алтернатива за банковото кредитиране. За нас факторингът ще е един от фокусите на работа. Той подпомага да няма междуфирмена задлъжнялост.

- Лошите и преструктурираните кредити се стабилизират, но дали ще е трайно?

- Последните 2 месеца има макар и малък спад с около 25 млн. лв. Надяваме се да продължи. Делът им е 9,8 млрд. лв., което е значителна сума и влияе върху печалбите, рисковите модели на банките, но не и върху стабилността. Лекият спад ни обнадеждава. Но пак зависи от икономиката – трябва да започне да се съживява и идваме отново до стимулите.

- Идва изборна година, това ще попречи ли?

- Надявам се да не попречи.

- Какви са прогнозите ви за БВП през 2013 г.?

- Очакваме около 1,5-1,6% ръст. Инвестициите ще са водещи и в по-малка степен потреблението. Положително е нарастването на инвестиционни стоки и суровини. Износът на потребителски стоки също е стабилен.
Следим внимателно безработицата, прогнозите за 2013 г. е да се подобри и да се запази около 10%. Очакванията за инфлацията са да е около 3%.

- Ще се разреши ли скоро дълговата криза в Европа?

- Оптимист съм. Всички дискутирани мерки би трябвало да доведат до ползотворни решения. Те много закъсняха, Гърция можеше да бъде спасена преди няколко години.

- Протестите там не утежняват ли преговорите?

- Не мисля. Протести има и в Испания, Португалия, Франция, дори и в Германия, както видяхме. Трябва да се намери разумен изход и балансиран подход – не трябва да има само икономии, а и стимули за растеж.

- А наистина ли обедняха гърците?

- В тази държава е натрупвано богатство през дълъг период от време. За 1-2 г. ситуацията не може да се обърне драматично. Факт е обаче, че гърците минават пред труден период и им предстоят още трудни години.

- Неотдавна се появи доклад на “Стандарт енд Пуърс”, че банки майки от Западна Европа изтеглят средства от дъщерните си дружества в Източна Европа. Имате ли такива наблюдения?

- Не е вярно, статистиката на БНБ е публична и може да се види, че не е така.

- Преговаря се за сливане между Юробанк (собственик на Пощенска банка) и Националната банка на Гърция (собственик на ОББ). Кога може да се очаква да се реализира и как би се отразило на дъщерните дружества в България?

- Водят се преговори, но е рано да се каже нещо конкретно, докато не приключат. За момента не можем да коментираме.

- А защо се налагат такива сливания в Гърция?

- Тенденцията не е валидна само за Гърция, а се случва в цяла Европа и не само в банковия сектор. Породена е от състоянието на икономиката и това, че за поредна година сме в криза. Бизнесът търси начини за оптимизация и по-голяма ефективност и рентабилност на ресурсите им.

- Във вашето семейство изготвяте ли бюджет и вие ли го правите?

- Имаме бюджет и основно аз съм по финансовата част. Но и съпругът ми е финансово грамотен, макар че е лекар. Но е работил и е учил в чужбина, има и собствен бизнес, така че му се налага да знае и
разбира от финанси.

- А кредит имате ли?

- Да.

- Погасявате го редовно, предполагам?

- Абсолютно.

- В каква валута спестявате? Какво ще посъветвате хората?

- Финансовите решения винаги съпътстват житейските решения. Отговорът на този въпрос е индивидуален за всеки. Важно е, докато изграждаш живота си, да създаваш дългосрочна връзка с банката, както е разпространено на Запад. Така намираш най-верните решения на база на това какви са твоите нужди, твоята склонност да поемаш рискове, как управляваш финансите си. Няма общовалидни верни или грешни решения.
Аз диверсифицирам спестяванията си – залагам на този принцип във всичко. Когато не си спекулативен играч, така е най-добре, за да си осигурен дългосрочно.
Иначе може да се помисли не само за стандартните срочни депозити, а и за други видове депозити. На Запад е много разпространена застраховка “Живот” например.

- Как успяхте да се изкачите до най-високото стъпало в голяма банка?

- С много труд. Имам максима: човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Ако си поставиш правилните цели, знаеш какво искаш, вярваш в себе си и си постоянен, можеш да постигнеш всичко.

- Това, че сте дама, помага или пречи?

- Живяла съм и съм работила навън и такива ограничения не признавам. Въпросът е да работиш, да си упорит. Вярвам и в друга максима: “Шансът е на страната на подготвения ум”. В живота има шансове и като си подготвен да ги грабнеш и реализираш, се получава.
От друга страна, за жените е по-трудно – носим много дини под една мишница. Ако си отдадена на кариерата, се питаш дали си и толкова добра майка. Най-трудното е да намериш баланс.

- А вие успявате ли?

- Опитвам се. Благодарна съм на съпруга си и на семейството ми, че ме подкрепят.