Медия център » Зелени истории на открито

Доброволци от Пощенска банка засадиха 1300 нови фиданки в района на село Негован

Digital_ID — Mon, 29 Apr 2024 10:03:05 +0000

Общо 1300 нови широколистни фиданки от дървесен вид цер (представител от род Дъб) бяха засадени от над 100 доброволци от екипа на Пощенска банка в рамките на инициативата “Новата гора на София – 2“ на Лазаровден. Екипът на финансовата институция отново изрази своята подкрепа, ангажираност и отговорност към благородната инициатива, която цели да насърчи екологичната осъзнатост сред обществото и да подпомогне развитието на новия зелен район. Пощенска банка се включва за трета поредна година в проекта, като част от цялостната ѝ вътрешна програма за опазване на околната среда “Зелени заедно с Пощенска банка“ и в унисон с дългогодишната устойчива политика на компанията, а общият брой на засадените дръвчета от доброволците на институцията за периода възлиза на над 3000. През пролетната кампания на инициативата за 2024 г. са планирани да бъдат залесени общо 30 дка непригодни общински земеделски земи в землището на село Негован, район “Нови Искър“ и превърнати в гора с над 20 000 бр. широколистни фиданки.

“За нас в Пощенска банка, опазването на околната среда и устойчивото развитие са ключов елемент от грижата ни за благополучието на всички заинтересовани страни и на цялото ни общество. Инициативата “Новата гора на София – 2“, в която се включваме за трета поредна година, олицетворява не само нашия ангажимент към природата, но и се превърна в дългосрочен проект, който привлича вниманието на все повече доброволци от екипа на банката. Нещо повече, тази година участието ни беше на един от големите празници на пролетта – Лазаровден, свързан с красиви български обичаи и традиции, което също носи своята символика. Смятаме, че само чрез съвместни усилия можем да създадем по-добър свят за следващите поколения и сме щастливи, че с всяка изминала година интересът към кампанията се увеличава. Вярваме, че зеленият старт към устойчиво бъдеще се реализира с всяка малка стъпка, усилие и постижение, които бизнесът и обществото правят в мисията за по-природосъобразно поведение, а съхранявайки зеленото самосъзнание създаваме среда на важни и отговорни ценности“, коментират от Пощенска банка.

Инициативата на Столичната община “Новата гора на София“ стартира през 2017 г. и има за цел да трансформира общински непригодни земеделски земи в горски територии, създавайки зелен пояс около столицата. Това създава зелен филтър в крайградските райони на София, който да подпомогне подобряване качеството на атмосферния въздух. В рамките на кампанията Столичната община привлича доброволци, които участват в засаждането на младите дръвчета. Досега от проведените залесителни кампании са засадени 160 000 фиданки в кв. “Суходол“, кв. „Абдовица“ и с. Негован.

Опазването на околната среда, борбата с климатичните промени и редуцирането на въглеродния отпечатък, който всеки от нас оставя, са основен приоритет за Пощенска банка. В последните години финансовата институция реализира редица проекти, с които постига важни промени в своите екологични показатели, както и такива, с които цели да насърчи зеления начин на живот и отговорното поведение. Сред най-мащабните устойчиви инициативи от КСО политиката на банката са “Зелени истории на открито“, в която през август 2023 г. служители облагородиха площадката над Драгалевския манастир, намираща се на територията на Природен парк “Витоша“; “Герои в зелено“, която цели да насърчи екологично и отговорно поведение сред екипа на банката, както и „Зелена класна стая“, която се реализира на два етапа в партньорство с Mastercard и Природен парк “Витоша“. Многопластовата политика за корпоративна социална отговорност на Пощенска банка включва още редица значими проекти и в областта на образованието, предприемачеството, спорта и корпоративното дарителство.

Пощенска банка постигна значителна оптимизация и на ресурсите, и внедри множество иновативни проекти, решения и продукти. Финансовата институция разполага с фотоволтаична електроцентрала за собствени нужди върху покрива на сградата на Централното си управление с обща инсталирана мощност от 388 kWp. Освен това, банката непрекъснато обновява служебния си автопарк, като инвестира в автомобили с хибридно захранване, които да служат за бизнес целите ѝ. Успоредно с тези проекти, работните офиси и помещения на институцията, както и в клоновата мрежа в цялата страна, са в процес на цялостно модернизиране. Внедряването на екологично чисти, рециклируеми материали в подобрените банкови пространства, инсталирането на модерно LED осветление, както и въвеждането на най-ново поколение по-ефективни и екологични климатични системи, са само част от устойчивите действия на Пощенска банка по пътя към зелена икономика.

Целенасочените действия на Пощенска банка в областта на опазването на околната среда многократно биват отличавани в различни конкурси за устойчиви инициативи и КСО програми. По време на първото издание на иновативния конкурс Leaders of Influence Awards 2023 на b2b Media, Пощенска банка спечели златната награда в категория “Green Influencer“, което в пълна степен кореспондира с ключовото ѝ послание – да бъде банка за зелени идеи. Финансовата институция получи отличие от наградите “Бизнес хонорис кауза“ на вестник “24 часа“ за своя активен принос към опазването на околната среда и зелената трансформация на бизнеса и обществото. По време на 13-тото издание на националния конкурс “Най-зелените компании в България“ на b2b Media през 2023 г. Пощенска банка бе удостоена с две златни отличия в категориите “Зелена образователна инициатива“ и „Зелен проект“, както и награда в категорията “Лидер в зелените инициативи“ на конкурса, с което получи признанието на журито за цялостния си принос към устойчивото бизнес развитие и изграждането на зелено самосъзнание. В Годишните награди на b2b Media 2023, финансовата институция бе отличена и с приз в категория “Зелена инициатива“ с проекта си “Зелена класна стая“.

Пощенска банка и Mastercard® облагородиха площадката над Драгалевския манастир на Витоша

Digital_ID — Mon, 28 Aug 2023 13:00:18 +0000

Пощенска банка и Mastercard® облагородиха площадката над Драгалевския манастир, намираща се на територията на Природен парк “Витоша”, в резултат на което беше реновирана съществуващата Алея за достъп на хора в неравностойно положение, кътовете за спорт и отдих, а най-малките посетители на планината вече се радват на изцяло ново детско съоръжение. Събитието е продължение на проекта “Зелени истории на открито” и за трета година се реализира с подкрепата на експертите от Дирекцията на Природен парк “Витоша”. Със социално отговорната инициатива, която носи посланието “Преоткриваме планината заедно с децата”, компаниите имат за цел да направят планината естествено, достъпно и още по-вдъхновяващо място за приключения на малки и големи.
Проектът тази година беше обвързан и с друга важна кауза – подкрепата за пчеларите у нас и опазването на пчелите. Над 130 доброволци се включиха в инициативата, участваха в довършителните дейности на терен и се превърнаха в пчелари за един ден, като заедно сглобиха, боядисаха и декорираха 10 кошера, които малко по-късно бяха предоставени на пчеларите от мрежата на “Истински мед”.

“Устойчивото развитие, природосъобразният начин на живот и социално отговорното поведение са част от корпоративната култура на Пощенска банка, важни ценности за нас и лична мисия за всеки от нашите служители. Щастливи сме, че тази година успяхме отново да облагородим още едно ключово за посетителите на планината пространство на територията на Природен парк “Витоша”, благодарение на труда и усилията на доброволците от двата екипа. В изданието на тазгодишния ни проект, който осъществихме в партньорство с Mastercard® и Дирекцията на Природен парк “Витоша”, обвързахме зелената идея и с каузата на българските пчелари, която заслужава гласност и съпричастност. Възпитанието на по-зелено самосъзнание и начин на живот продължават да бъдат водещ фокус в нашата многопластова КСО политика, а нашите зелени истории на открито ще продължават и за в бъдеще, за да направим планината любимо място за заслужен отдих, големи откривателства и сладки игри”, коментират от Пощенска банка.

Доброволците от двете компании, заедно с техните деца и представители на Дирекцията на Природен парк “Витоша”, участваха във всички довършителни дейности на терен. Включиха се в лакирането и реновирането на съществуващата Алея за достъп на хора в неравностойно положение, на която бяха монтирани образователни табла със специална част, направена с брайловата азбука, и любопитна информация за вековните дървета, част от които могат да бъдат видени в района. На Алеята беше поставено и табло с информация за Драгалевския манастир “Успение Богородично”, намиращ се в непосредствена близост до площадката. Служителите взеха активно участие и в обновяването на спортните съоръжения и кътовете за отдих на площадката, лакираха и освежиха всички беседки и маси “Витошки тип”, монтираха множество табла с игри и лабиринти за най-малките, включващи и полезна информация за медоносните растения и пчелите.

През последните години в България се забелязва тревожна тенденция в пчеларския сектор. Над 30% от пчеларите прекратяват дейността си поради сериозните предизвикателства, с които се сблъскват – увеличаване на болестите по пчелите, намалени доходи заради ниските цени на меда, както и недостатъчна подкрепа за обучение и иновации в сектора. Тази негативна тенденция има каскадни последствия. С намаляването на пчеларите се намалява и броят на пчелните колонии. Това може да доведе до по-слаби реколти и дори загуба на биоразнообразие. Затова с тазгодишното издание на проекта “Зелени истории на открито” Пощенска банка и Mastercard® застават зад каузата на платформата “Истински мед” и отдават своя принос и подкрепа на пчеларството в страната, подкрепяйки по този начин едни от най-важните обитатели на Земята – пчелите.

“Възможността да допринесем за облагородяване на средата, където софиянци прекарват почивката си, за Mastercard е безценна. Гордеем се, че заедно с екипа на Пощенска банка, ние големите, за поредна година влагаме средства и доброволчески труд в името на най-малките – децата, а от тази година и за пчелите”, Ваня Манова, Мениджър на Mastercard за България, Северна Македония, Албания и Косово.

По време на събитието пчелари от мрежата на “Истински мед” изнесоха интересна лекция на открито, в която разказаха за своето вдъхновение в професията и за предизвикателствата, пред които са изправени, споделиха любопитни факти за пчелите и дадоха съвети за правилната грижа за тях. Малко по-късно под менторството и с помощта на професионалните пчелари, доброволците участваха в дейностите по сглобяване, боядисване и декориране на множество кошери, които след края на събитието бяха предоставени на българските производители на мед. Доброволците бяха разделени на екипи от по 7-8 човека и в рамките на събитието трябваше да сглобят и декорират своите кошери, състоящи се от дъно, продник и капак. За сглобяването на кошер се изискват не само нужните познания, но и умението за работа в екип, с което участниците се справиха отлично. В активността се включиха и много деца, които освен че допринесоха със своите творчески умения, обогатиха знанията си за пчелите и тяхната значима роля в природата, а малко след това взеха участие и в редица игри, които бяха специално подготвени за тях от експертите на парк “Витоша”.

“И тази година доброто партньорство между Дирекцията на Природен парк “Витоша”, Пощенска банка и Mastercard® продължава. Щастливи сме да създаваме с общи усилия кътове за най-малките приятели на планината и хората със специални потребности. Настоящият проект се реализира с благословията на игуменията на Драгалевския манастир “Успение Богородично” – свято място с многовековна история, давало подслон на националния герой, Апостол на свободата Васил Левски, в трудните години на борбата срещу османските поробители. Благодарим на двете компании за доверието в нас. Пожелавам на всички всеотдайност и вдъхновение по пътя към опазване на българската природа”, допълни д-р инж. Анна Петракиева, директор на Природен парк “Витоша”.

До края на събитието служителите заедно с техните деца имаха възможност да се включат в разнообразни образователни активности, игри и специално подготвен за тях еко куиз с награди. Симона Стилиянова от Zero Waste Sofia разказа на всички интересни факти за пътя на пластмасата, как да рециклират правилно и как да прилагат 5-те принципа на нулевия отпадък в ежедневието си, като не пропусна да им даде съвети за осъзнато и отговорно пазаруване с цел по-екологичен начин на живот.

Проектът “Зелени истории на открито” е част от активната социално отговорна политика на Пощенска банка. Той надгражда серията от зелени проекти, които финансовата институция реализира съвместно с Дирекцията на Природен парк “Витоша” през последните няколко години, като част от вътрешната програма “Зелени заедно с Пощенска банка”. Изграждането на зелено самосъзнание е част от корпоративната политика на банката и цел на тези проекти е не само да облагородят средата, но и да мотивират възможно най-много хора да полагат осъзнати действия за опазване на природата. Инициативата стартира през 2019 г., когато доброволци от банката преобразиха изцяло горска пътека в местността Златните мостове на Витоша. Второто издание на проекта се осъществява през 2020 г., като са обособени още кътовете за отдих с любопитна информация за растенията и животните в този район. През последните 2 години заедно с Mastercard финансовата институция изгражда и първата “Зелена класна стая” в района на Музея на мечката, представляваща креативно пространство за учене и забавление, с множество пространства за отдих и интерактивни и образователни игри.

Повече за инициативата “Зелени истории на открито” можете да видите тук, както и допълнителни снимки от събитието.

Запознай се с медоносните растения

Digital_ID — Sun, 27 Aug 2023 11:42:21 +0000

Нашите зелени истории продължават. Запознай се с още любопитна информация за медоносните растения. В горите на Природен парк “Витоша“ се срещат голям брой медоносни растения, осигуряващи цветен прашец и нектар за пчелите от ранна пролет до късна есен. Ето и някои от медоносните дървета и храсти, част от дендрофлората на Витоша:

Дребнолистна липа
Tilia cordata Mill.
Дребнолистната липа е дърво, което достига до 30 м. Кората е сивокафява, надлъжно напукана. Листата са закръглено сърцевидни, отгоре тъмнозелени, отдолу – синкавозелени, с ръждивочервени власинки в ъглите между жилките. Цветовете са с жълтеникав цвят и наситен аромат. Събрани са в щитовидни съцветия, с дълъг лентовиден лист (присъцветник). Цъфти през месеците юни и юли. Плодовете са дребни и сферични.
На Витоша се срещат още два вида липа: едролистна (Tilia platyphyllos Scop.) – с по-едри листа, отгоре по-тъмнозелени, а отдолу бледозелени, и сребролистна липа (Tilia tomentosa Moench.) – листата отдолу са сребристобели. И трите вида липа са сред най-ценните медоносни дървета.

Знаете ли, че: Липовият мед има светъл жълтозеленикав цвят и ценни лечебни свойства. Липовата дървесина е мека и се употребява в резбарството. От цветовете на липата се приготвя ароматен чай със силно лековито действие.

Повече от век в района на Драгалевския манастир растат няколко дървета планински ясен и обикновен явор. Тяхната приблизителна възраст е 150 години.

Офика
Sorbus aucuparia L.
Офиката е дърво, което може да достигне до 20 м. Листата са нечифтоперести, съставени от 7-17 назъбени листчета. Цветовете са ароматни, бели, събрани в щитовидни съцветия. Цъфти през май-юни, предоставя на пчелите нектар и прашец. Плодовете са червени, стипчиви, запазват се дълго време върху клоните и служат за храна на птиците през зимните месеци.

Знаете ли, че: Извличаният от офиката мед има червеникав оттенък, приятен силен аромат и лечебни свойства. Плодовете на офиката се използват в медицината – съдържат витамини и голямо количество каротин (два пъти повече от морковите). След попарване от слана имат сладък вкус.

Обикновен нокът
Lonicera xylosteum L.s
Обикновеният нокът е храст, висок до 2 м. Клонките са червенокафяви с леки надлъжни бразди. Пъпките са заострени, почти перпендикулярни на клонките. Листата са разположени срещуположно, елиптични и овласени от двете страни. Цветовете са жълтеникавобели, силно ароматни, разположени по два на дълги дръжки в пазвите на листата. Цъфти през май – юли. Плодовете са дребни, кълбовидни, тъмночервени.

Знаете ли, че: Освен медоносно, обикновеният нокът е лечебно и декоративно растение. Плодовете му обаче са отровни.

Обикновен дрян
Cornus mas L.

Обикновеният дрян е дърво или храст, достигащ до 6 м. Листата му се отличават с дъговидно извити жилки. Цветовете са дребни и жълти, появяват се преди разлистването, през месеците февруари-март и са първата храна за пчелите рано напролет. Ядливите му плодове, т. нар. дренки, са червени, с костилка и стипчив сладко-кисел вкус. Имат ценни лечебни свойства и се използват в кулинарията.

Знаете ли, че: Дрянът има красиво разположени цветни и вегетативни пъпки, които се използват в различни обичаи. А от клоните на дряна преди да се разлисти, се правят сурвачки.

Обикновен глог
Crataegus monogyna Jacq.

Обикновеният глог е бодлив храст или дърво, което достига до 8 м. Листата са наделени на 3-7 дяла, отгоре лъскави и тъмнозелени, отдолу – светлозелени. Цветовете му са бели, събрани в щитовидни съцветия. Цъфти май-юни, предлага на пчелите нектар и прашец. Плодовете му са ядливи – сферични, червени и имат по една костилка. От тук идва и латинското му име monogyna- едносеменно.

Знаете ли, че: Цветовете, листата и плодовете на обикновения глог имат приложение в медицината като кардиотонично, съдоразширяващо и регулиращо сърдечната дейност средство.

Вековните дървета на Витоша

Digital_ID — Sun, 27 Aug 2023 09:50:52 +0000

Нашите зелени истории продължават. Запознай се с още информация за горските столетници. Вековните дървета са важна част от биологичното разнообразие на Витоша и Дирекцията на Природен парк “Витоша“ полага грижи за тяхното опазване. На няколко места в Парка са запазени единични или групи вековни дървета. Някои от видовете са експонирани – около тях са поставени дървени огради с информационни табели.

Буковите гори са най-големи по площ на Витоша. Около Драгалевския манастир са останали единични вековни буки, напомнящи за величествена в миналото букова гора. Тяхната възраст е приблизително 120 години.

Обикновен бук
Fagus sylvatica
Кората му е гладка и сива, пъпките са много едри, вретеновидни, канеленокафяви, силно отстоящи от клонките. Листата са яйцевидни, отгоре лъскави и тъмнозелени. Преди опадане, през октомври, добиват жълточервена окраска. Мъжките и женските цветове се разполагат в отделни топчести съцветия, развиват се едновременно с разлистването. Плодовете са тип “орех“, тристенни и с кафява обвивка, носят названието “букови жълъди“. Поместени са в бодлива обвивка (купула). Букът може да достигне възраст до 400 години.

Знаете ли, че: Букът е основен вид при формирането на редица природни местообитания, а буковите гори имат важна екологична роля. Буковата дървесина е сред най-ценните в стопанско отношение. Тя е твърда, тежка и трайна. Намира широко приложение в строителството, производството на мебели, целулозно-хартиената промишленост. Плодовете служат за храна на много видове горски животни. Зрелите плодове са ядливи – бялата вътрешност на семената е сладка на вкус и с високо съдържание на скорбяла и мазнини. Поради съдържанието на алкалоиди (фагин), ако се консумират сурови в по-голямо количество могат да причинят замайване.

Планински ясен
Fraxinus excelsior
Кората му е сива и гладка, пъпките – черни. Листата са сложни нечифтоперести, съставени от 7 до 17 ланцетни листчета със ситно напилен ръб. Цветовете са без околоцветник, събрани в метличести съцветия. Цъфти през април-май, преди да се разлисти. Плодовете са еднокрили крилатки с езичеста форма, струпани в едри снопчета (50-150 на брой). Те се задържат в короната и след есента, като служат за храна на птици (особено синигери) през студените месеци. Семената узряват през септември – октомври. Бързорастящ вид със здрава и твърда дървесина с широко приложение (направа на мебели).

Обикновен явор
Acer pseudoplatanus
Кората му е светлосива и напукана, пъпките – маслиненозелени с тъмен ресничест ръб. Листата са длановидно нарязани на 5 (7) дяла до средата си, дяловете са тъпо заострени и едро назъбени. Цветовете са жълтозелени, събрани в увиснали гроздовидни съцветия. Цъфти през май. Плодовете са 2 еднокрили крилатки, срастнали под остър ъгъл. Семената са изпъкнали. Декоративен, горскостопански и медоносен вид.

На пътя под Кладнишкия манастир, по западните склонове на Витоша, са запазени два вековни горуна. Тяхната приблизителна възраст е 260 години.

Зимен дъб, Горун
Quercus daleshampii

Кората му е плитко напукана, младите клонки – леко ръбести и голи. Пъпките са разположени по 2-3 (или повече) силно сближени на върха на клонката, заострени, голи. Листата 8-12 см обратнояйцевидни, с дълги до 2,5 см дръжки, основата на петурата клиновидна, отдолу голи. Цветовете са дребни, еднополови, женските събрани в групи, мъжките – в реси. Цъфти през април – май. Плодовете са жълъди, приседнали и разположени по няколко, поместени в “шапчица“ (купула) с окосмени люспи.

Знаете ли, че: Дъбовата кора е богата на танини билка, а жълъдите служат за храна на редица горски животни. Дъбовите шикалки са сферични образувания, причинени от вещества, отделяни от яйцата на оси, които снасят в жилките на листата. Развитите оси се излюпват през лятото, като си пробиват дупчица през шикалката. От шикалките се добива чист танин, намиращ приложение в медицината, а в миналото и като съставка за производство на мастило.

Близо шестотин годишен космат дъб ни посреща на входа на село Боснек, от южната страна на Витоша. Други два представителя на същия вид растат по каменистите склонове на връх Кръста и дават името на местността Паунови дъбове. Тяхната възраст е около 260 години.

Космат дъб
Quercus pubescens

Кората е сиво-пепелява и дълбоко напукана, младите клонки и пъпките гъсто овласинени. Листата със силно променливи размери и форма, до 10 см, от долната страна гъсто овласинени, с добре развита дръжка. Цветовете са дребни, еднополови, женските са събрани в групи, мъжките – в реси. Цъфти през май. Плодовете са приседнали жълъди, поместени във висока 1 см “шапчица“ (купула), покрита с окосмени люспи.

Доброволци от Пощенска банка обновиха екопътека на Витоша

Digital_ID — Mon, 14 Sep 2020 12:30:51 +0000

Проектът “Зелени истории на открито” е част от устойчивата екологична политика на финансовата институция и се реализира за втора поредна година.

14 септември 2020 г.

Доброволци от Пощенска банка реновираха кът за отдих и обновиха горската екопътека в местност Златните мостове заедно с екипа на Природен парк “Витоша” във второто издание на инициативата “Зелени истории на открито”. В събитието тази година се включи и основателят на първия ресторант с нулев отпадък в България Блажка Димитрова, която вдъхнови участниците да бъдат по-зелени и отговорни с множество практични съвети и с разказ на историята, която стои зад нейния необикновен ресторант с кауза.

Екипът на Пощенска банка почисти района, освежи детските люлки в него и продължи с облагородяването на екопътеката, като направи достъпен стръмен участък със стъпала, сглоби и лакира дървен парапет за по-голяма сигурност при преминаване, постави нова маса “витошки тип” и обособи кът за почивка. За най-малките посетители на планината доброволците от банката инсталираха интерактивно образователно табло. Стъпалата на пътеката, които служителите на финансовата институция изградиха, указват кои животни можем да срещнем в Природен парк “Витоша”, а интерактивното образователно табло показва на децата къде живеят те. Специално за най-малките участници в инициативата екипът на Природен парк “Витоша” организира уъркшоп, за да се запознаят с растенията – част от екосистемата в планината, и да направят цветни нестандартни картички-картини с еко материали. След успешно свършената работа детската площадка на голямата поляна в местност Златните мостове се превърна в още по-привлекателно място за игри и забавления сред живата природа.

Проектът “Зелени истории на открито” е част от устойчивата екологична политика на Пощенска банка. Инициативата, която се реализира за втора поредна година, показва как заедно, с обединени усилия, можем да променяме средата, която обитаваме. Основна цел на участниците е да провокират по креативен и забавен начин интереса на обществото към активен начин на живот и отговорно поведение към природните ресурси и да мотивират възможно най-много хора да полагат осъзнати действия за опазване на околната среда.

Второто издание на проекта “Зелени истории на открито” е с фокус върху животинските видове и техните местообитания и е продължение на започнатото през 2019 г., когато доброволците на Пощенска банка поставиха образователни табели, които разказват интересните истории за характерните растителни видове в района, сглобиха и лакираха дървено мостче, инсталираха пейки за пикник “витошки тип”, почистиха района и боядисаха детските люлки в него. Когато сканират QR кодовете на образователните табели, посетителите на парк “Витоша” могат да научат повече за спецификите на дърветата и за дългосрочните цели на инициативата “Зелени истории на открито” в специално създадена секция на интернет страницата на Пощенска банка.

“Екипният дух е силата, която притежаваме, и сме щастливи, че заедно служителите всяка година се включват с ентусиазъм в нашите инициативи за намаляване на вредния отпечатък върху околната среда, в доброволчески кампании по засаждане на дървета и почистване на площи, в грижа за животни, в информационни кампании, които насърчават активния начин на живот. Тези дейности са се превърнали в лични каузи за много от тях, а в инициативите често се включват и техните деца, приятели и семейства. Радваме се, че можем да реализираме отново проекта “Зелени истории на открито”, като го превърнем в устойчива инициатива, и да допринесем с действията си за облагородяване и опазване на околната среда. С проекта, който стартирахме през 2019 г., не просто си поставихме за цел да преобразим една горска пътека в местност Златните мостове и да я направим по-атрактивна за посетителите и гостите на планината, а поехме дългосрочен ангажимент за създаването и поддържането на една по-добра среда”, коментират от Пощенска банка.

Повече за втората част на инициативата “Зелени истории на открито” и снимки от събитието можете да видите тук.

Зелени истории на открито 2 – галерия

Digital_ID — Mon, 14 Sep 2020 11:26:21 +0000

Продължаваме да разказваме историите на нашите зелени герои

Digital_ID — Mon, 14 Sep 2020 11:01:12 +0000

Кафява мечка (Ursus arctos)

Кафявата мечка често се описва като хищник с усилена нощна активност. Наблюдават се и сезонни изменения в теглото поради зимния сън, който прекарват. Средното тегло при мъжките от 180 кг, а при женските – 135 кг. Мечките раждат за първи път на 4 – 8-годишна възраст със средна възраст в полова зрялост на 5,2 – 5,5 и дават поколение веднъж на 3 – 4 години. У нас основните популации са в Средна Стара планина, Рила, Пирин и Западни Родопи. Отделни животни обитават временно или за постоянно Етрополска и Васильовска планина, Същинска и Ихтиманска Средна гора, Витоша, Верила, Плана Влахина и Малешевска планина

Дива коза (Rupicapra rupicapra)

Придвижва се отлично по стръмни и скалисти участъци с голяма сигурност и прави големи скокове над планински пропасти. Средно тегло 35 – 50 кг (мъжки) и 30 – 42 кг (женски). Ражда се едно, много рядко две малки. У нас се среща в изолирани находища в Рила, Пирин, Родопи, Стара планина и Витоша. Числеността ѝ днес е критично ниска.

Вълк (Canis lupus)

Вълците са социални хищници и ловуват на глутници, организирани в стриктна обществена йерархия и водени от алфа мъжки и алфа женска. Обикновено само алфа двойката в глутницата се размножава. Средното тегло за мъжките е 55 кг, а за женските 45 кг. Раждат се по 1 – 14 малки, средно 6 или 7. У нас се среща във всичи планини и някои равнинни гори на Североизточна България. Отделни двойки и или малки групи се срещат и в други части на страната.

Сърна (Capreolus capreolus)

Сърната е много бързо и грациозно животно, активна е предимно по здрач. Когато местообитанията ѝ са тихи, необезпокоявани от хора, се храни и през деня. Средното тегло е между 15 и 30 кг, понякога до 35 кг. Сръндаците са полигамни. Мъжките се бият помежду си за територия по време на ранното лято и се чифтосват през ранната есен. Обикновено раждат по две петнисти малки от противоположен пол. У нас се среща в цялата страна. В планините разпространението и достига и до 2300 м н.в.

Благороден елен (Cervus elaphus)

Теглото на благородния елен варира между 100 – 475 кг. Рогата на мъжкарите започват да растат март-април, и докато достигнат пълно развитие през юли-август са покрити с фина мъхеста кожица. Падат февруари. Храни се с растителна храна, трева, пъпки, листа, клонки, коренища и други. Зимно време среща затруднения в намирането на храна и често гладува и разчита на запасите натрупани през лятото и есента. Благородният елен е полигамно животно. Женските се разгонват втората половина на септември и започват и битките между мъжките индивиди. Тогава доминиращият мъжки защитава стадото си от съперниците си. Малките се раждат през май-юни. Обикновено се ражда само едно малко. У нас се среща на отделни популации из цялата страна до субалпийската зона.

Дива свиня (Sus scrofa)

Води стаден начин на живот, като образува малки групи. Съставени са от няколко женски и техните малки. Дивата свиня е всеядно животно. Обикновено се храни през нощта. Някои индивиди достигат тегло до 350 кг. Размножава се от ноември до януари. Бременността трае 4 месеца, след което ражда 3—6 малки. У нас се среща в цялата страна, предимно в равнините и средния планински пояс.

Лисица (Vulpes vulpes)

Лисиците са всеядни. Хранят се с гризачи, насекоми, плодове, червеи, мърша, яйца, мишки и други малки животни. Теглото при възрастните женски рядко надвишава 5,5 кг, а при мъжките – 7 кг. Размножителният период на лисицата варира в зависимост от географския район, който тя обитава. В нашия регион обикновенно е през януари-февруари. Средният брой лисичета на една майка са 5. У нас се среща в из цялата страна, от морския бряг до субалпийската зона. Най-висока плътност на популацията има в типично полските биотопи, главно в северна България.

Дива котка (Felis silvestris)

Дивата котка е дребен хищник с тегло от 3 до 8 кг. Живее в скалисти или гористи местности и се храни с дребни бозайници, като гризачи и зайци. Размножителният период е два пъти годишно (пролет и есен). След около два месеца бременност женската ражда от три до шест малки. У нас се среща из цялата страна, от морското равнище до високите части на планините. Най-висока е плътността в нископланинсите и хълмисти горски райони.

Прилепи (разред Chiroptera)

Прилепите са единствените бозайници, които могат да летят активно, макар че някои други видове са способни да прелитат на ограничено разстояние. Характерно за прилепите е, че предните им крайници са прераснали в крила. Прилепите са се приспособили към най-разнообразен начин на живот и заемат изключително разнообразни екологични ниши. Познати са над 1110 вида, около 20% от всички видове бозайници. Живеят над 20 години. В повечето случаи раждат по едно малко на година и го кърмят един месец. У нас се срещат представителите на 4 семейства – Подковоноси, Гладконоси, Дългокрилии Булдогови прилепи.

Нека заедно да пазим животните, за да продължаваме да разказваме историите им!

Инициативата се реализира с помощта и съдействието на екипа на Природен парк “Витоша”.

Повече информация за историята на парка, района, биологичното разнообразие, маршрутите и защитените територии, животински и растителни видове може да видите тук.

А карта на Витоша може да разгледате тук.

Зелени истории на открито 2019 – видео

Digital_ID — Thu, 08 Aug 2019 08:32:12 +0000

В първата Зелена история на открито дадохме глас на гората и избрахме да обновим екопътеката в Природен парк Витоша. В благородното начинание освен нашите колеги се включиха и Евгения и Ваня Джаферович.

Пощенска банка обнови екопътека на Витоша

Digital_ID — Tue, 30 Jul 2019 08:29:00 +0000

Ваня и Евгения Джаферович активно се включиха в социално отговорната инициатива “Зелени истории на открито”

Доброволци от Пощенска банка преобразиха изцяло горска пътека в местността Златните мостове на Витоша, заедно с екипа на Природния парк и със семейството на Ваня и Евгения Джаферович, които оцениха високо каузата и активно се включиха в нея. Инициативата “Зелени истории на открито“ е част от устойчивата екологична политика на компанията, която показва как заедно, с обединени усилия, можем да променяме средата около нас към по-добро.

Екипът на Пощенска банка постави табелки с интересни истории за характерните растителни видове в района, сглоби и лакира дървено мостче, постави пейки за пикник “витошки тип“, почисти района и освежи детските люлки в него. По време на акцията бяха раздадени и специални хартиени монети с екологично послание и семена, от които да отгледат свое зелено растение.

След реновирането на пътеката в местността Златните мостове посетителите ще могат със сканиране на QR кодовете на поставените там табели да научат повече за спецификите на дърветата и за дългосрочните цели на инициативата “Зелени истории на открито“. Основният ѝ стремеж е да провокира по креативен начин интереса на хората към заобикалящата ни среда и така да ги мотивира да прекарват повече пълноценно време сред природата.

“Доброволчеството, отборният дух и социалната отговорност са двигателят на позитивните промени около нас. В Пощенска банка вярваме, че всеки може и трябва да допринася с действията си за облагородяване на средата, в която работи и живее. Затова от години изпълняваме цялостна програма за намаляване на вредния отпечатък върху околната среда, като насърчаването на “зелено“ поведение сред служителите ни е важна стъпка от нея. Щастливи сме, че за нашия екип екологичните ни доброволчески проекти вече са се превърнали в лична кауза и начин да добавят стойност за обществото. С новия си проект “Зелени истории на открито“, който планираме да надграждаме занапред, не просто преобразихме една горска пътека в местността Златните мостове и я направихме по-атрактивна за разходки и отдих, а създаваме условия за по-висок интерес към средата, която ни заобикаля“, коментират от Пощенска банка.

През годините финансовата институция реализира различни зелени социално отговорни кампании, сред които вътрешната програма “Зелени заедно с Пощенска банка” за насърчаване на екологично отговорно поведение у служителите и “Герои в зелено” – инициатива, която има за цел да подкрепя различни местни проекти, осъществена изцяло с доброволен труд на служителите.

Повече за инициативата на Пощенска банка “Зелени истории на открито“ можете да научите тук.

Зелени истории на открито – галерия

Digital_ID — Mon, 29 Jul 2019 08:26:11 +0000