Как се справяте с конкуренцията от финтех компании и нови финансови услуги — виждате ли ги като заплаха, партньори или стимул за иновации?
Виждаме все по-голяма интеграция между традиционните банкови услуги и финтех решенията, както и повишена гъвкавост в отговор на променящите се нужди на клиентите. Това е ясен знак, че секторът не само адаптира световните тенденции, но и работи активно за създаване на иновации, родени тук – в България.
Дигитализацията на банковите услуги вече е в изключително напреднал етап – банковите преводи се инициират чрез дигитални канали, които осигуряват бързо, лесно и удобно банкиране през мобилни устройства на достъпна цена.
Дигиталните иновации по света са във възходящ тренд, а приносът на банковия сектор е изключително голям в тази посока. Ускореното внедряване на високотехнологични решения подобрява цялостното потребителско изживяване. По този начин банките осигуряват на своите клиенти още по-качествени, бързи и ефективни финансови услуги, защото основното в банкирането са взаимоотношенията между потребителя и финансовата институция.
Предстои развитие и на незабавните преводи в евро, като банките активно работят по предоставянето на възможности за извършване на такива преводи след приемането на еврото като официално платежно средство в страната.
Технологиите променят самата архитектура на банкирането – от back office процесите до фронт-енд решенията за крайния потребител.
Именно затова секторът подкрепя инициативи за повишаване на финансовата грамотност, по-добра информираност за дигиталните рискове и защита на личните данни. Вярваме, че устойчивото банкиране в дигиталната ера трябва да поставя човека – клиента – в центъра на всяко иновационно решение.
 

След три седмици официално ще преминем към еврото. Готов ли е банковият сектор?
Банковият сектор е напълно готов за присъединяването към еврозоната – стабилен, конкурентен и добре подготвен. Освен финансовата си роля, банките имат и ключова задача в комуникацията, тъй като са най-прекият посредник между хората и новата валута. Те осигуряват открит и прозрачен диалог с клиенти, партньори и доставчици. Чрез дигитални канали, контактни центрове и консултации в офисите гражданите получават навременна информация и отговори на своите въпроси, което е решаващо за изграждане на доверие и преодоляване на притесненията около промяната.
През последните години банките вложиха над 400 милиона лева в модернизация на системите, обучение на персонала и ефективна комуникация. Целта е да се гарантира безплатен, плавен и сигурен преход към еврото както за бизнеса, така и за гражданите. Тези усилия се разглеждат като инвестиция в бъдещето, защото с общите усилия на институциите, бизнеса и обществото България ще направи тази крачка уверено, отговорно и успешно.
Важно е да се подчертае, че не става дума единствено за техническото въвеждане на нова валута. Всъщност говорим за качествено нов етап в развитието на българската икономика. Присъединяването към еврозоната означава по-дълбока интеграция в европейските пазари, по-голяма конкурентоспособност на нашите компании и по-устойчив икономически растеж. Това е процес, който ще засили доверието на инвеститорите, ще улесни търговията и ще даде нови възможности за развитие както на бизнеса, така и на гражданите.
В този смисъл предизвикателството се превръща в шанс – шанс за модернизация, за укрепване на икономическата стабилност и за по-тясно свързване на България с европейското икономическо пространство. Именно затова този етап може да бъде възприет не просто като промяна, а като възможност за растеж и напредък.
 

В контекста на дигитализацията в Пощенска банка — как виждате бъдещето на банковите услуги?
Бързото развитие на технологиите променя из основи финансовия сектор и Пощенска банка е сред институциите, които задават посоката. Дигиталната трансформация в банката не е просто план, а реалност, подкрепена от над 100 планирани инициативи с изкуствен интелект, които обхващат ключови области като обслужване на клиенти, кредитиране, комуникация, риск, оперативни процеси, маркетинг, сигурност и анализ на данни.
Дигиталната трансформация на Пощенска банка се отличава с ясен фокус върху ефективността. Програмата обхваща подобряване на клиентското преживяване, оптимизация на процесите, модернизация на ключови операции и развитие на служителите, като по този начин постига основната си цел – технологиите да работят в полза на клиента и служителя.
Като част от визията си за дигитална трансформация в началото на годината внедрихме изцяло нова платформа за дигитално банкиране, която само няколко месеца по-късно демонстрира изключителни резултати и ключови постижения. Интуитивният и модерен дизайн, както и въвеждането на редица нови функционалности в мобилното и интернет банкиране превърнаха управлението на личните финанси в едно по-различно преживяване – свръх персонализирано и леснодостъпно. Отчитаме впечатляващи резултати, като ще спомена само някои от тях: над 95% от всички трансакции са онлайн; 113% ръст на обема на преводите през мобилното банкиране за последната година; над 127% ръст в използването на дигиталните портфейли и 60% увеличение на трансакциите през m-Postbank.
 

Какви AI решения развивате в Пощенска банка?
От тази година в банката ни функционират два центъра за AI разработки и към момента 12 проекта с AI вече са внедрени изцяло, а още 8 са в процес на реализация до края на годината, като комбинираният им ефект е повишение на производителността, еквивалентно на над 105 000 служителски часа. AI инструментите, сред които чатботове, GenAI асистенти и платформи за автоматизация, освобождават служителите от рутинните повтарящи се задачи и им позволяват да се концентрират върху стратегически решения и повече време в услуга на клиентите. Поетапното внедряване на изкуствен интелект подобрява обслужването на клиентите с повече от 30% и ефективността на процесите в банката с над 70%, като вече са спестени и над 420 000 часа клиентско време.
Вярваме, че когато човекът и изкуственият интелект работят заедно, предоставяме по-бързи, по-гъвкави и по-персонализирани решения. Иновациите създават реална стойност за клиентите и служителите ни, като отварят нови хоризонти за финансовия сектор. Затова разработихме вътрешната платформа за AI + RPA решения, внедрени в над 24 отдела. Те автоматизират част от процесите в ключови дейности като проверка на кредитна допустимост, прогнозиране на натовареност в кол центъра, анализ на клиентска обратна връзка и много други. Всички служители в банката имат възможност да използват AI в ежедневната си работа, с което спестяват време от дейности като обобщаване на документи, калкулации, създаване на съдържание, обединяване на текстове и много други. Нашата амбиция е да бъдем не просто банка, а технологична компания с банков лиценз, която създава реална полза за клиентите и обществото.
В основата на тази трансформация стоят иновации, които променят начина, по който Пощенска банка работи и обслужва клиентите си. Сред тях са интелигентни AI асистенти, които подпомагат както служителите, така и клиентите – от гласовия дигитален съветник EVA AI Voice Bot, който от началото на 2026 г. ще обработва обажданията в кол центъра на банката и ще осигурява незабавно съдействие 24/7, до вътрешния AI Chat Assistant, предоставящ за секунди достъп до процедури и информация, съкращавайки времето за обслужване на клиентите с над 100 000 часа годишно.
AI решенията автоматизират комуникацията, анализират клиентски данни в реално време и оптимизират редица вътрешни процеси и обслужване на клиентски запитвания. Резултатът е по-бързо, прецизно и персонализирано отношение, а служителите имат повече време за това, което наистина има значение – грижата за клиента.
 

Пощенска банка инвестира значително в обучението и развитието на служителите — можете ли да споделите повече за философията зад този подход и какъв е ефектът върху екипа и бизнеса?
Стартирахме мащабна вътрешна програма за обучение и развитие на своите служители – Future Skills Academy, с която за пореден път затвърждаваме лидерската си позиция на водещ работодател у нас. Дългосрочният проект е насочен към всички служители на компанията и е с фокус върху надграждането на техните дигитални и личностни умения.
Това е всеобхватна програма за развитие на човешкия потенциал, насочена към изграждане на уменията, необходими за справяне в един все по-технологичен свят, в който ключовата роля е на хората. Програмата е част от дългосрочната стратегия на компанията за устойчиво развитие и нейната визия за “дигитална трансформация с човешко лице“. Целта ни е да подготвим служителите както за настоящето, така и за бъдещето, като им дадем знания и вдъхновение да растат в кариерата си, използвайки уверено технологиите.
Убедени сме, че инвестицията в екипа е най-устойчивата инвестиция за всяка организация. Защото бъдещето няма да принадлежи на най-големите компании, а на онези, които имат смелостта да се променят заедно със своите служители и да учат най-бързо. Инвестираме в знание, в изграждане на екипност и споделени ценности, за да продължим да растем с хората, с които постигаме успехи ежедневно. Технологиите са инструментът, с който променяме начина, по който работим днес, но хората са истинският двигател на промяната. Вярваме, че растежът започва отвътре и затова ще продължим да се развиваме заедно. Бъдещето се случва сега и се създава от хора, които учат, мечтаят и вярват, че те променят средата.
 

Наскоро, по време на годишното Общо събрание на настоятелите, бяхте избрана за председател на УС на Фондация “Буров“. Какви ще бъдат целите ви в тази организация?
Да, това беше една от точките, но нека припомня, че по време на срещата бе приета и програмата за дейността на фондацията. В нея се предвижда привличане на нови настоятели и дарители от финансовия и индустриалния сектор.
По време на заседанието на Общото събрание на настоятелите бе решено, че фондацията ще фокусира дейността си върху по-засилено обществено присъствие и устойчиво въздействие като подкрепя младите таланти в областта на икономиката и финансите.
Конкретно към въпроса ви, в годината, в която се навършиха 150 години от рождението на Атанас Буров, за мен бе чест да бъда избрана за председател на Управителния съвет на едноименната фондация. Приех го без колебание и сме готови да развием и реализираме няколко основни цели, с които ще засилим общественото влияние на институцията, за да бъде тя „новото модерно“. Фондацията ще продължи да бъде пазител на банковите традиции, но ще бъде и двигател на образователните и финансови иновации. Вдъхновени сме от наследството на Атанас Буров, но отправяме поглед към бъдещето, за да формираме отговорна финансовата култура и образование.
 

Наскоро получихте наградата “Мисис Икономика“ 2025. Какво означава това признание за вас лично и за банката?
Всеки ден да бъдем по-добри от вчера, да сме пионери в иновациите и дигитализацията и да развиваме икономиката и бизнеса напред. Нашите клиенти са най-големият ни стимул мотивирано да продължаваме напред. Тази награда нямаше да е възможна без подкрепата на моите колеги, на партньорите ни, както и на акционерите на Групата Юробанк за вдъхновението и общата ни визия, затова благодаря на всички тях.
 

Какво очаквате от 2026 г.?
В следващите месеци банковият сектор ще насочи усилията си към новите перспективи, които членството в еврозоната открива. Това не е ограничено само до вътрешното развитие на самите банки – възможностите ще се отразят пряко върху домакинствата и бизнеса, които ще продължат да получават подкрепа от банките като стратегически и надежден партньор.
Позволете накрая да отправя поздрав по повод Никулден и Деня на банкера. На именниците желая всичко хубаво с името на Свети Николай Чудотворец.
Същевременно това е ден, който ни напомня за силата на доверието, стабилността и професионализма – ценности, които са в основата на банковия сектор.
Затова на всички колеги и служители пожелавам празникът да им донесе здраве, вдъхновение и увереност в работата. Нека продължаваме да градим стабилна и конкурентна финансова система, която подкрепя бизнеса, домакинствата и обществото.
 

А готови ли са бизнес клиентите ви и особено малките и средни предприятия?
Комуникацията с нашите клиенти започна на много ранен етап, като минава през различни фази, защото нашата главна цел е да направим прехода лесен и плавен за всички. Когато казваме, че сме готови за промяната, имаме предвид точно това – че сме се ангажирали не просто с реализацията на техническата част на конверсията, но и с цялото преживяване, през което ще преминем заедно, за да усетим и оценим историческата стойност на този момент. С изключително внимание подхождаме и към корпоративните ни клиенти, които са получили от нас всички необходими инструкции и съвети какво да направят, за да са подготвени за промяната.
 

Това, което остава скрито за повечето хора, е логистиката. Зад въвеждането на еврото стои огромна операция – буквално тонове левове и стотинки трябва да бъдат изтеглени, а на тяхно място да се появят евробанкноти и центове. Колко голям е мащабът на тази операция?
Мащабът наистина е огромен. Към края на месец октомври парите в обращение са били 25.8 млрд. лв. Броят на банкнотите в обращение е над 500 млн. броя, тежащи над 600 тона. Броят на монетите в обращение е над 3.3 млрд. броя, а тяхното тегло – над 10 хиляди тона. Ако ги натоварим на тирове, ще са ни необходими над 400 тира, а дължината на колоната ще бъде 7 километра.
Левовете ще трябва да заменим с евробанкноти с тегло 520 тона и монети с тегло над 3.6 хиляди тона. Тези цифри потвърждават, че говорим за изключително сложна логистика, която изисква много прецизно планиране.
 

Как точно ще протече – от складовете на БНБ до касите и банкоматите в цялата страна? Колко време ще отнеме цялостната замяна на кеша и как ще се контролира рискът от фалшиви банкноти или злоупотреби в преходния период?
От първи ноември тече т. нар. период на първоначално зареждане, в който БНБ снабдява банките с евробанкноти и евромонети. От своя страна банките предоставят част от този кеш да търговците, чрез нарочни договори, за да може последните да имат възможност да връщат рестото в евро в началото на следващата година. Дотогава тези пари не са официално платежно средство и търговците имат задължението да ги съхраняват отделно и да не ги използват за разплащане. От началото на месец декември, търговците и гражданите ще могат да закупят от клоновете на банките и поделенията на Български пощи т. нар. стартови комплекти с евромонети с национална страна. Стойността на един комплект за юридически лица е 200 лв. и съдържа монети на стойност 102.3 евро, което е същата сума по фиксинг. Стойността на един комплект за граждани е 20 лв. и съответно съдържа 42 монети на стойност 10.23 евро.
От началото на следващата година ще започне истинската обмяна на левовите банкноти и монети в клоновете на банките и пощите. За да облекчим натоварването в първите дни на годината, нашият съвет към клиентите е да не бързат да обменят парите си веднага, защото през целият месец януари ще можем да продължим да се разплащаме с левове.
Другият съвет, който даваме на клиентите е, ако държат по-големи суми в брой, да ги внесат по банковите си сметки преди края на годината, а ние на 31 декември ще ги превалутираме безплатно и автоматично. За да облекчим този процес до края на годината имаме промоционални кампании за внасяне на левове по сметка без такса. През последните месеци все повече клиенти се възползват от тази възможност и в резултат на това парите в обращение са намалели от началото на годината с над 1/6 или над 5 млрд. лв. В това отношение повтаряме случващото се в Хърватия в годината преди въвеждането на еврото, където 40% от наличните пари са били обменени или внесени в банките в месеците преди 1 януари.
По отношение на риска от измами и злоупотреби бих искал да напомня на всички клиенти, че левовете ще бъдат обменяни само и единствено в клоновете на банките и поделенията на Български пощи. Призовавам хората да бъдат с повишено внимание и да не се доверяват на никого, който им предлага обмяна на друго място или по друг начин.
 

Може ли да се направи равносметка колко струваше цялата операция на банковия сектор досега и какъв ефект имаха неколкократните отлагания?
През последните няколко години банките инвестираха над 400 милиона лева в системни подобрение, обучения на служители и комуникация – за да осигурят безплатен, гладък и сигурен преход към еврото, както за бизнеса, така и за гражданите. Възприемаме това като инвестиция в бъдещето, защото без съмнение за България това е крачка в правилната посока. Най-убедителното доказателство е историята на държавите, които вече направиха този преход.
 

Има ли някакви особености, за които трябва да знаят хората в последните часове на 2025 и първите на 2026 г.? Всички банкомати ли ще са заредени и с евро, веднага след полунощ ли ще може да се тегли, възможно ли е да има някакви прекъсвания или забавяния в платежните системи и т.н.
Банкоматите ще бъдат заредени едновременно с лева и евро към 31 декември. По този начин ще се гарантира, че до последните часове на тази година, клиентите ще могат да теглят левове, а от 1 януари 2026 – всички банкомати ще разпространяват само и единствено евро. През почивните дни, клиентите ще могат да използват банковите си карти и да плащат с тях на ПОС терминали.
 

Очаквате ли преминаването към единната валута да има някакво отражение върху лихвените нива по депозити и кредити през 2026 г.? Като цяло в каква посока прогнозирате да е динамиката им?
Ние сме с едни от най-ниските лихвени нива в страните от еврозоната. И тъй като много често ми се задава този въпрос, искам да подчертая, че ние ще влезем с тези нива и ще бъдем максимално открити, за да могат хората наистина да разберат ползите, състоянието в което влизаме и това, че ние сме изключително добре капитализирана, ликвидна и с изключителна стабилност банкова система.
 

След влизането в еврозоната от една страна за банките се освобождават МЗР, а от друга ще намалеят приходите от превалутиране, както и ще се подобри капиталовото третиране за еврови ДЦК в балансите ви. Какъв ще е финалният ефект върху представянето на сектора?
Действително, в еврозоната банките имат 1% минимален резерв, докато в България в момента този процент е 12%. След 1 януари това ще освободи 16 млрд. лв. ликвидност, която може да бъде инвестирана или оставена в ЕЦБ, срещу което банките ще получават лихва. Това ще покрие в голяма степен отпадането на приходите от превалутиране, но не може да компенсира направените разходи за въвеждането на еврото, които както вече споменах са в размер на над 400 млн. лв. за целия сектор.
 

Каква 2026 г. очаквате за сектора и за икономиката като цяло?
Безспорно предизвикателна и затова се очертава да ми е любима! В следващите месеци банките ще се фокусират върху новите възможности, които еврозоната предоставя – не само за самия сектор, но за домакинствата и за бизнеса, които ще продължава да подкрепя като стратегически доверен партньор.
Няколко пъти изтъквам факта, че не просто говорим за въвеждане на нова валута. Говорим за нов етап в развитието на българската икономика – с по-дълбока интеграция, по-голяма конкурентоспособност и по-устойчив растеж.
 

 
Какви конкретни стъпки предприемате в сферата на устойчивостта и КСО?
Работим активно в много направления – от оптимизиране на ресурсите и дигитализацията на процесите, изграждането на екологични офиси, лансирането на “зелени“ банкови продукти до реализирането на редица образователни инициативи и дарителски програми.
Но най-голямата ни гордост е нашата доброволческа програма – ангажираме служителите си в реални каузи: залесяване, почистване, зелени кампании с деца и млади хора.
Едно от най-устойчивите ни партньорства е това с Дирекция “Природен парк Витоша“, а през последните няколко години обединихме усилията си и с Mastercard, за да създадем заедно серия от зелени проекти, които имат истинска добавена стойност за обществото. Особено горди сме с изграждането на “Зелена класна стая“ на Витоша – уникално пространство за обучение сред природата с интерактивни игри и табла, което насърчава децата да изградят екологична култура още от най-ранна възраст.
Всяка година с изключителна страст и ентусиазъм десетки служители и техните деца се включват в инициативата “Новата гора на София“, като част от цялостната ни вътрешна програма за опазване на околната среда “Зелени заедно с Пощенска банка“. Общите усилия на доброволците дотук са допринесли за засаждането на почти 4000 дръвчета в различни райони на столицата.
Работим и в тясно партньорство с различни общини в столицата, като целта е заедно да обновяваме зелени площи, алеи и детски съоръжения – истински пример как бизнесът може да участва активно в подобряването на градската среда и оставянето на устойчив “зелен отпечатък“ с мисъл за бъдещето.
За нас устойчивостта има човешко лице – и то е лицето на колегите, които с ентусиазъм даряват време и усилия за добри дела. Именно чрез тези проекти ние градим култура на съпричастност и отговорност, която пренася нашите ценности и извън офиса.

 
Как дигиталната трансформация на банката допринася за опазването на околната среда?
Дигитализацията е ключов елемент от нашата стратегия за устойчиво развитие. Вярваме, че модерните технологии могат не само да подобрят потребителското изживяване, но и да намалят значително въглеродния отпечатък.
Сред тези, които сме имплементирали, са собствена фотоволтаична централа в сградата на централния ни офис, която за миналата година покри около 20% от общото потребление на енергия. Пресметнато в директен ефект върху околната среда, от инсталирането си досега фотоволтаичният парк е произвел енергия, която е спестила 314 тона въглища, 374 тона СО2 емисии, което е еквивалентът на засаждането на 511 дървета.
С дигиталните услуги правим процесите по-бързи и интуитивни, от потребителска гледна точка пестим време и пари на нашите клиенти, намаляваме използването на хартия, енергия и физически ресурси и ги насърчаваме към по-екологичен начин на банкиране. Това е част от нашата мисия за дигитална и финансова грамотност, с грижа за следващото поколение и устойчивото зелено бъдеще, към което и ние, и младите хора сме особено чувствителни.

 
Какво е посланието ви към останалите компании и обществото като цяло?
Убедени сме, че бизнесът има отговорност – не само икономическа, но и социална и екологична. Наградата, която получихме, е вдъхновение да продължаваме със същата отдаденост, но и покана към други организации да се включат в тази обща кауза. В Пощенска банка сме убедени, че добрите примери са заразителни – за нас те са не само КСО активности, а начин на мислене и действие. Затова се стремим да бъдем вдъхновители и създатели на добри практики. Ще продължим да работим с размах и отговорност към каузите, в които вярваме и съвсем скоро ще лансираме една наистина уникална инициатива, която не само ще преобърне представите за корпоративна социална отговорност, но и ще даде възможност на всеки, който желае да бъде част от доброто, да промени света заедно с нас.
 

Позволете да споделя първо тук, че след само два месеца Пощенска банка ще представи на пазара своята изцяло нова платформа за интернет и мобилно банкиране. Проектът беше осъществен за рекордно кратко време, благодарение на изключителните усилия и ангажираност на екипа, който работи неуморно, за да достигне този важен етап. Новите дигитални канали са с нов и модерен дизайн, интуитивна навигация и подобрено клиентско преживяване, ще повишат удовлетворението на всички потребители на услугата и ще улеснят ежедневните операции.
В следващата година поетапно ще представим още нови функционалности и подобрения, които ще затвърдят позицията ни като банка с фокус върху дигиталните услуги и клиентското изживяване и удовлетворение.

В основата на нашата стратегия са дигиталните портфейли. ONE Wallet е сред водещите иновации, които Пощенска банка предлага на своите клиенти. Този продукт не само осигурява гъвкавост и удобство, но и предоставя възможност за безконтактни разплащания по всяко време и от всяко място. С ONE Wallet клиентите могат да управляват финансите си от своя смартфон, като извършват трансакции сигурно и ефективно. Вече имаме над 100 000 активни потребители на ONE Wallet, като броят на потребителите продължава да расте с бързи темпове. Постоянното развитие и усъвършенстване на този продукт гарантира, че ще останем конкурентни на пазара и ще отговорим на нарастващите очаквания на клиентите.
 
Всичко това, насочено точно към клиентското изживяване и удовлетворение?
Категорично! В Пощенска банка целим всяка една иновация да носи добавена стойност и да бъде в полза на потребителите, затова инвестираме изключителни ресурси и средства с цел, от една страна, да доставим бързо високотехнологичните решения на пазара, а от друга – те да бъдат работещи и да носят значителна полза на нашите клиенти и партньори.
Смятаме, че съвременните технологии, особено изкуственият интелект, са основополагащи за бъдещето на бизнеса и обществото като цяло.
 
При вас водеща роля играе и автоматизацията в дигиталната трансформация?
Автоматизацията на процесите играе централна роля в дигиталната трансформация на Пощенска банка, като ни позволява да оптимизираме ключови операции и да подобрим ефективността и точността на обслужването, но също така освобождаваме ресурси, които могат да се използват за по-сложни и стратегически задачи.

Ние от доста време залагаме на RPA (Robotic Process Automation). Това е технология, която ни дава възможност да автоматизираме редица административни и рутинни задачи. В Пощенска банка сме автоматизирали над 40 ключови процеса с помощта на RPA, включително обработката на кредитни искания, управление на документи и комуникация с клиенти. Тези автоматизирани процеси значително намаляват времето за обслужване, като същевременно повишават точността и намаляват риска от грешки.

Внедряването на RPA технологии не само подобрява вътрешната ефективност, но също така позволява по-добро и по-бързо обслужване на клиентите. Например, обработката на кредитни искания, която преди е отнемала дни, сега може да бъде извършена за минути, което значително подобрява клиентското изживяване.
 
Ще взема повод от предишния въпрос, за да ви попитам за все по-убедителното навлизане на изкуствения интелект (AI) в професионалния и личния живот на хората?
Споделяйки визията за развитие на изкуствения интелект и насърчаване на дигиталните умения в България, в Пощенска банка подехме ексклузивно партньорство за най-новия образователен бранд на СофтУни – SoftUni AI. Той е създаден с фокус върху практическите приложения на изкуствения интелект, а мисията на програмата е да помогне на все повече хора да придобият нови умения и да повишат квалификацията си, възползвайки се от възможностите, които AI инструментите предлагат. Чрез сътрудничеството си със SoftUni AI, ние в Пощенска банка планираме не само да подпомагаме обучението в областта, но и да укрепва връзката между бизнеса и образованието. Със своята иновативност и ангажираност към бъдещето на технологиите, банката дава своя принос за създаването на устойчива и конкурентоспособна икономика, в която дигиталните умения и изкуственият интелект играят ключова роля.
Вярваме, че чрез партньорството ни със SoftUni AI заедно ще допринесем за изграждането на нови професионални умения, с които всеки да може да открие нови кариерни възможности. В същото време ще подкрепим и развитието на иновациите в България, като покажем по-широкото приложение на изкуствения интелект в различни сектори на икономиката.
 
Какви програми имате в Пощенска банка в подкрепа на прехода на страната към по-устойчива и приобщаваща икономика?
Преди два месеца с Международната финансова корпорация (International Finance Corporation, IFC), член на Групата на Световната банка, подписахме споразумение за партньорство. Ключовото сътрудничество се базира на финансиране на стойност 140 милиона евро, което ще се осъществява в две направления. Средствата ще бъдат разпределени поравно както в полза на микро-, малки и средни предприятия, управлявани от жени предприемачи, така и за подкрепа на зелени проекти. Стратегическата инициатива, която в Пощенска банка предприехме със сключване на новото споразумение, още веднъж подчертава ангажимента ни към насърчаване на устойчивото развитие на страната, но и цели да предостави отлични решения и улеснен достъп до финансиране при преференциални условия, с които да предизвика позитивни промени в средата.
Благодарение на споразумението ни ще можем да помогнем на компаниите да се адаптират още по-лесно и по-добре към климатичните предизвикателства, както и да предоставим нови възможности за жените предприемачи в страната, които имат ключова роля в развитието на устойчивата икономика.
 
Какви КСО политики развивате в подкрепа на позитивните промени в обществото ни?
Само от този ваш въпрос бихме могли да обособим цяло интервю. Ще опитам да селектирам някои от тях. Обявихме мащабно стратегическо партньорство със Столична Община – Район Витоша с цел подобряване на градската среда и повишаване на финансовата грамотност на учениците в района. В рамките на сътрудничеството, като част от първия етап на проекта, банката поема ангажимент да подпомогне финансово реновирането и облагородяването на ключова локация – площад “Знаме на мира“ в кв. Павлово. Инициативата, част от кампанията “ДоброДЕТЕлите на София“, с която Столична Община насърчава различни бизнеси да подкрепят обновяването на 130 детски площадки, има за цел да създаде по-приятна и функционална среда за жителите и гостите на града. С това партньорство банката отново подчертаваме своя дългосрочен ангажимент и политика за социалната отговорност и устойчивото развитие, като продължава да инвестира в средата и младите хора у нас.

Убедени сме, че заедно можем да създадем не само по-приветливи пространства, но и да дадем важни знания на младото поколение. Като социално отговорна компания с над 30-годишна история и множество проекти за облагородяване на средата, подкрепа на образованието и грижата за младите хора, заставаме зад каузата повече деца да имат къде да играят безопасно. За нас това партньорство надгражда досегашните ни усилия заедно с нашите служители да облагородяваме пространствата, които ни заобикалят – в красивата Витоша планина, а сега и в градска среда.
 
Вие сте и председател на УС на Асоциацията на банките в България. Там какви инициативи развивате?
С колегите от другите търговски банки, членове на АББ следваме своето ясно решение да бъдем готови за влизане в еврозоната от януари 2025 г.. В тясно сътрудничество с Министерство на финансите и БНБ ще сме готови да бъдем надежден партньор и да доведем процеса до край, независимо от конкретната дата. Всички банки инвестирахме огромни средства, предефинирахме проектите си, променихме функционалностите на системи и процеси.

Отделно от приемането ни в еврозоната, в АББ продължаваме да работим по реализацията на проекти, насочени към общото повишаване на нивото на финансова грамотност в обществото.
Такъв е подписаният наскоро меморандум за тригодишно сътрудничество между Асоциацията на банките в България и Университета за национално и световно стопанство. Искам да отправя думи на благодарност към ректора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров и заместник-ректора по международната дейност в УНСС доц. д-р Янко Христозов за това, че горещо прегърнаха идеята и активно работиха за параметризирането на рамката на меморандума.

АББ се стреми да бъде близо до бъдещите професионалисти в банковата и финансова сфера още на ниво студентска подготовка и в този смисъл за нас е логична стъпка регулярният обмен на информация за стажове, дискусии, конференции и други активности с академичен партньор от величината на УНСС.

Една от основните ни цели в АББ е консистентното подпомагане на икономиката на страната чрез отделянето на значителен финансов и нефинансов ресурс в ключови кампании като приемането на страната в еврозоната, спазването на регулациите и подкрепа на ключови ESG и КСО проекти като финансовата грамотност на младите хора, дигитализацията, кибер сигурността и много други.
 

Позволете преди всичко да честитя 6 декември на всички – както на именниците на Никулден, така и отбелязващите своя професионалния празник. Да бъдат честити имената, които носят! На всички колеги от нашия сектор желая преди всичко здраве. Нека все така отдадено продължават да постигат професионални успехи, високи резултати и финансови постижения!

Ще опитам да направя обзор в отговора на въпроса ви като набележа някои от водещите моменти през годината.

Това беше поредна силна година за банковата система, най-вече по отношение на кредитирането, особено на домакинствата. Към деветмесечието ипотечните кредити растат с 24% на годишна база, а потребителските с 16%. Това е отражение на доброто състояние на икономиката и нарастването на реалните доходи на населението, което позволява поемането на по-големи дългосрочни задължения. Наблюдаваме известно забавяне в кредитирането на фирмите, но нищо, което да ни притеснява към момента. Депозитите също растат с по-бързи темпове, отколкото миналата година. Например, за първите 9 месеца от годината домакинствата са спестили 5.3 млрд. лв., докато за същия период на предходната година числото е било 4.7 млрд. лв. При фирмите нарастването е повече от два пъти – от 535 млн. лв. до над 1.3 млрд. лв. за тази година.

Ръстът на приходите на банките се забавя, което съчетано с двуцифреното увеличение на разходите на банките води на практика до същия финансов резултат, какъвто системата имаше и през миналата година. Причините за това са комплексни – ЕЦБ започна да намалява лихвите по кредитите, което се отразява отрицателно на приходите на банките. В същия момент разходите за лихви растат изпреварващо. Последното се дължи не само на плавно покачващите се разходи за лихви по депозитите, но и на новите изисквания за собствен капитал и минимално приемливи задължения, които изискват банките да привличат скъпоструващо дългосрочно финансиране от международните финансови пазари. Не трябва да забравяме и разходите, които банките правят за приемането на еврото – първоначалната ни оценка беше за сума от порядъка на 300-400 млн. лв., но поради отлагането на датата на въвеждането на еврото финалната стойност със сигурност ще бъде по-висока.

Въпреки очакваното скорошно въвеждане на еврото, минималните задължителни резерви върху депозитите продължават да бъдат 12%, докато в еврозоната те са само 1% от депозитите. Тази разлика за нас означава пропуснати приходи в размера на над 500 млн. лв. годишно и по същество се явява един квази данък върху банките. И не на последно място, нека не забравяме че от тази година повечето български банки, бидейки част от международни финансови групи, плащат и 15% данък върху печалбата, вместо 10%, каквато е ставката за почти всички български компании.

За Пощенска банка годината също се развива доста успешно. Все повече клиенти ни се доверяват, което ни позволява да растем с двуцифрени темпове в кредитирането и депозитите и да печелим пазарен дял, достигайки рекордни в историята на банката нива. С придобиването на BNP Paribas Personal Finance, което приключихме в средата на миналата година, навлязохме в нови сегменти, които се развиват изключително успешно, и това показва че имаме правилно изградена стратегия, която води до резултати.

В кои посоки бяха насочени инвестициите и усилията на банките?

Банковият сектор направи определено, бих казала стратегически и значителни инвестиции в дигитални технологии с цел подобряване на ефективността и достъпността на услугите. Тези инвестиции позволиха на банките да предложат по-удобни и гъвкави решения за клиентите, като например мобилни приложения, онлайн банкиране и автоматизирани системи за обслужване на клиенти.

Благодарение на дигитализацията, банките успяха да оптимизират и подобрят клиентското обслужване чрез намаляване на времето за извършване на транзакции и улесняване на достъпа до основни услуги. Инвестициите в нови технологии позволиха на банковия сектор да подобри сигурността на данните, гарантирайки по-високи нива на защита на клиентската информация и повишаване на доверието на потребителите.

Друг ключов момент за това добро финансово управление бяха обмислените управленски решения и стриктният контрол на активите и пасивите, които позволиха на банките да оптимизират своите ресурси и да предоставят надеждни услуги на клиентите. Подобренията в управлението на кредитния риск и адаптацията на продуктите към променящите се нужди на клиентите спомогнаха за стабилизиране на сектора и предоставяне на устойчива подкрепа за бизнеса и домакинствата.

В отговор на нарастващите нужди на пазара, банките разработиха нови продукти и услуги, които са по-гъвкави и иновативни. Това включваше разнообразие от финансови решения, които подкрепяха бизнеса и клиентите в условия на инфлация и променящи се финансови условия, като същевременно насърчаваха устойчивото икономическо развитие.

Пощенска банка също продължи да инвестира активно в нови системи и услуги. През годината работихме по няколко стратегически проекта, чиято финална реализация ще бъде през следващата година и които ще ни отличат от конкуренцията. Голяма част от усилията ни бяха насочени към въвеждането на еврото, защото сме поели ангажимент да сме готови до началото на следващата година и който ще изпълним. Клиентите ни вече имат възможност да видят част от тези промени на практика, като например двойното показване на сумите в лева и евро на ПОС терминали, в извлеченията по сметки в електронното банкиране, а скоро и двойната визуализация на бележките и екраните на банкоматите.

А какви са очакванията ви за 2025 г.?

Определено акцентът през следващата година ще бъде поставен върху успешния преход към еврозоната, което се очаква да подкрепи икономическата интеграция и да засили конкурентоспособността на страната. Това ще допринесе за активизиране на международната търговия и ще улесни достъпа на български компании до нови пазари. Въвеждането на еврото ще осигури на българските фирми по-лесен достъп до по-евтин капитал и ще улесни развитието на капиталовите пазари. Това ще предостави нови инвестиционни възможности за бизнеса и ще улесни финансирането на проекти с дългосрочна перспектива. Влизането в еврозоната ще повиши доверието в икономиката на България и ще намали валутния риск, което ще направи страната по-привлекателна за чуждестранни инвеститори.

Бих искала да напомня, че от края на март 2024 България стана пълноправен член на Шенгенското пространство по въздух и вода, а съвсем скоро очакваме и членството ни по суша, което ще даде допълнителни предимства на българския бизнес, а очакванията са да има и позитивен ефект върху икономиката на страната.

От своя страна, банките ще продължим да играем ключова роля като стабилен партньор на бизнеса и домакинствата, осигурявайки подкрепа по време на прехода към еврото. Очаквам банковият сектор да се съсредоточи върху повишаване на финансовата грамотност и да помогне на бизнеса и домакинствата да се адаптират към новите условия на еврото.

И през 2025 г. ще продължим да инвестираме в модерни технологии и иновации, за да гарантираме гладък и ефективен преход към еврото и да отговорим на нуждите на клиентите ни.

Всички говорят за еврото и ползите от него. А какво би се случило, ако пропуснем тази възможност?

Нека да отговоря на питането ви с въпрос: Защо никой от противниците на еврото не казва каква би била алтернативата, ако не приемем общоевропейската валута и колко ще загубим от това решение? Може да не усетим тази веднага и пряко тази загуба, но рано или късно всеки от нас се я усети.

Финалната крачка по пътя ни към еврото предстои и моментът за нея е настъпил. Тя няма алтернатива, защото ако не направим последната крачка, задълго ще останем в периферията на Европа и нямам предвид в географски смисъл.

Как очаквате да се развие ходът на лихвите и какво отражение ще има върху домакинствата?

Лихвите по кредитите на домакинствата останаха сравнително стабилни в периода на увеличението на лихвите от страна на ЕЦБ, което се дължеше на излишъка на ликвидни активи от страна на банките, поради високите спестявания на домакинствата в последните години. ЕЦБ и ФЕД вече са в период на намаление на лихвените равнища, т.е. изпуснахме пика и не усетихме най-лошото от лихвения цикъл. Дори имаше момент, в който лихвите по жилищните кредити в България бяха най-ниските измежду страните членки на ЕС. И сега те продължават да бъдат на ниво от около 2.5%.

Моето очакване е, че поне до момента на присъединяване на България в еврозоната лихвите ще останат без особена промяна. Такава би могла да настъпи единствено, ако лихвите по депозитите се увеличат значително. Въпреки че в момента те вървят плавно нагоре, движението не е значително, за да провокира промяна в лихвената политика на банките.

Как ще повлияе хода на лихвите на бизнеса?

Известна част от лихвите по кредитите за бизнеса бяха обвързани с лихвения индекс EURIBOR, което означава че част от фирмите изпитаха повишение на своите разходи за обслужване на кредити през последните две години. В момента обаче наблюдаваме точно обратната тенденция – с намалението на лихвите от страна на ЕЦБ, ситуацията се нормализира и лихвите по новоотпуснатите кредити дори плавно намалява през последните два месеца.

Бизнес кредитирането в България продължава да расте, но не надвишава разумните граници, които икономиката може да понесе, дори обратното. Кредитите за фирмите са 30% от БВП към септември 2024 година, докато 5 години по-рано са били 35% от БВП, а преди 10 години – 45%.

Към края на септември 2024 година кредитите за бизнеса са в размер на 60.7% млрд. лв. като растат със 7% на годишна база. Това е известно забавяне спрямо края на миналата година, когато растежът беше 11% на годишна база и показва че нестабилността в държавата и трудната международна среда има своето отражение и върху плановете на бизнеса.

Нестабилната политическа обстановка и раздуването на бюджетните разходи вече започва да се отразява на инвестиционната обстановка, а това поставя и под риск икономическото развитие. Към края на септември капиталовите разходи на държавата са били само 750 млн. лв., което е едва 22% от планираните 3.3 млрд. лв. за годината – т.е. държавата не инвестира. А няма и ресурсите да го направи – бюджетният дефицит в края на октомври е 4 млрд. лв. при разрешен размер за годината от 6.2 млрд. лв. Няма и преки чуждестранни инвестиции – отново към септември чуждестранните инвестиции в дялови участия в предприятия в страната били нетно едва 45 млн. евро – 10 пъти по-малко, отколкото година по-рано.

Тоест за инвестиции фирмите разчитат основно на собствени средства и банкови кредити. Сега си представете какво ще се случи, ако бъде въведен допълнителния данък върху банките, каквато идея се върти в последно време. Ние ще бъдем принудени да намалим кредитирането, защото няма да можем да генерираме достатъчно печалби, за да кредитираме със същите темпове като преди. И първи ще пострадат фирмите, защото фирменото кредитиране е по-рисково и по-малко печелившо, отколкото банкирането на дребно.

Въпреки това, ние оставаме оптимисти, че здравият разум ще надделее и през следващата година ще има стабилно управление, което да взима правилните решения и отново ще видим здравословни темпове на растеж и възстановяване на икономиката.

Говорите за инвестиции в технологии и не мога да не ви попитам как се трансформира банковият сектор с оглед иновациите в обслужването на клиентите?
Има неоспорим импулс около дигиталната трансформация в нашия сектор, тъй като всички се стремим да постигнем по-добро изживяване за крайните потребители, като същевременно стимулираме ефективност от иновациите. Иновациите са добър трамплин и трябва да са приоритет, ако искаш бизнесът ти да върви напред. Бъдещето е технологично и банките ще се променяме на още по-ускорени обороти. Технологиите дават много повече информация и много по-висока скорост в работата ни. Бързото внедряване на високотехнологични решения подобрява значително потребителското изживяване. Така осигуряваме на своите клиенти още по-качествени и ефективни банкови услуги. Дигиталните карти, виртуалните портфейли и плащанията с QR-код са една малка част от новата реалност. Инструментите за анализ на данни са особено важни, тъй като това може да улесни по-добрия анализ на риска, по-бързите реакции на нови пазарни тенденции и по-голямата устойчивост. Банките днес трябва да се фокусираме върху гъвкавостта, с която отговаряме на промяната в средата. С интегрирането на изкуствен интелект, можем проактивно да разработим сценарии, които симулират редица потенциални ситуации “какво ако“ – от повишаване на лихвите до внезапно изтегляне на депозити – и да оценим уязвимостите на банката, ако тези ситуации се развият.

В Пощенска банка се стремим да предлагаме персонални финансови продукти и дигитални услуги, съчетавайки най-модерните технологии с традиционните похвати, индивидуалния подход и професионалната консултация. Правим значителни инвестиции в подобряването на процесите и в човешки ресурс, за да създадем разбираеми за клиента приложения, които да засилят удоволствието от контакта с нас. Продължаваме да инвестираме в развитието на нашите дигитални канали за обслужване и да развиваме phygital модела – за нас това е бъдещето на банкирането. Използваме доста дигитални решения, които ни отварят нови възможности. Модерни сме, но в същото време изкуственият интелект не би могъл да замени изцяло човешкия фактор и добавената стойност, която носи контакта с реалния експерт, защото клиентите ни искат да си говорят с него лично. Затова залагаме на хибридните форми на банкиране, комплексният модел между дигитални и физически услуги, потребителското преживяване в различни канали и платформи – последователно и в реално време – това е, което правим в Пощенска банка и което очакват нашите клиенти. Технологиите променят работните процеси и дават още едно предимство – повече свободно време на служителите ни, за да се фокусират върху преживявания и извън работната среда.
 
Какво ново предстои като част от мащабната дигитална трансформация на Пощенска банка?
В Пощенска банка работим по няколко ключови проекта в момента, които са в съответствие с нашата визия за устойчив растеж и стратегическите ни приоритети – инвестираме в дигиталните ни канали, като ги правим още по-интуитивни и удобни за ползване, в цялостни дигитални процеси, които са от ключово значение за освобождаването на служителите от рутинни задачи, в зоните ни за самообслужване, които спестяват време на клиентите ни в обновената ни клонова мрежа. В момента разработваме нови функционалности за електронното и мобилното ни банкиране. В началото на годината обединихме усилията си с Vivacom в специално партньорство, насочено към представяне и популяризиране на услугата “Smart POS by Postbank“, предназначена да улесни дигиталните плащания за малкия бизнес в България. Дигиталната трансформация на всички звена е дълъг процес и ще ни даде възможност да бъдем по-гъвкави към клиентите и да бъдем по-бързи, когато те имат незабавна нужда от финансово решение за тях или за бизнеса им. Крайният потребител не се интересува от това, което се случва зад кулисите – те искат преживявания и услуги, които просто работят. Затова се стремим да не усещат процеса по трансформация, а само ползите от него. Най-важното в нашият бизнес е клиентът да се чувства специален и да ни има доверие.
 
Кои са най-търсените ви продукти и услуги и какво да очакваме в бъдеще?
Отчитаме все по-отчетлив интерес към мобилния портфейл ONE wallet by Postbank, в който лесно и бързо могат да се регистрират и потребители, които не са клиенти на банката, както и към дигиталния асистент EVA – чатбот, базиран на технологията на изкуствения интелект, който владее както български, така и английски език. Услугата е фокусирана върху комуникацията и предоставя на клиентите възможност за консултация в реално време. Предстои да надградим функционалностите ѝ съвсем скоро. “Дигиталните хора“ стават служители във все повече индустрии. Технологиите са само инструмент, но също толкова важно, колкото и самата технология, е създаването на култура на иновации вътрешно и наличието на правилните хора в екипа. Затова инвестираме непрекъснато в обучения на служителите ни. Ние, хората, трябва да подберем и да филтрираме най-доброто от всичко, което изкуственият интелект може да ни предложи и това важи с пълна сила и за банковия сектор. Към днешна дата банките са по-ефективни, по-модерни, по-дигитални, много по-прозрачни, а банковите услуги – много по-достъпни. Но бих искала да обърна внимание на нещо важно – няма иновации без финансова грамотност, и банките имаме ключова роля и за този процес.
 
Споменахте за финансова грамотност, бихте ли ни казали какво правите в Пощенска банка в тази посока?
Банките и кредитните институции можем и играем решаваща роля за подобряване на финансовата грамотност, което от своя страна помага на хората да укрепят своите финанси, включително кредитния си рейтинг. Да си дигитално и финансово грамотен е не само модерно, но и важно предимство, за да си успешен, да развиваш себе си и бизнеса си.
Инвестициите в образование, повишаването на квалификацията и компетентностите далеч не са нещо ново за Пощенска банка. Това са наши дългосрочни ангажименти, затова банката реализира множество инициативи с фокус върху усъвършенстването на младите хора, както и много други програми по линия на корпоративната социална отговорност. Сред водещите ни проекти в областта на образованието се отличават мащабната инициатива с Националната търговско-банкова гимназия и Частната професионална гимназия по банково дело, търговия и финанси, стратегическите партньорства с Американския университет в България, СофтУни, образователната програма, осъществена съвместно с Finance Academy, сътрудничеството със Софийския университет за магистърска програма „Финанси и банково дело“. Пощенска банка е част от партньорската общност и на менторската програма “Mentor the young“, чиято цел е да провокира реална промяна в професионалния, кариерен и личен живот на участниците, като им даде възможност да се срещнат с утвърдени специалисти от различни сектори на пазара.
Със създаването например на иновативната ни програма “Project YOUth“, нашето желание бе да разширим достъпа на младите хора до персонализирани и сигурни финансови решения, които ще им бъдат в помощ при формирането на нужната култура по отношение на управлението на собствения бюджет, изграждането на нови спестовни навици и отговорно потребление.
Съвсем скоро стартирахме и мащабно стратегическо партньорство с Junior Achievement Bulgaria, насочено към подобряване на финансовата грамотност сред младите хора в България. Чрез програмите “Лични финанси” и “Практични финанси“ ще подготвим учениците с основни финансови знания и умения, които да им помогнат да вземат информирани решения в личния и професионалния си живот и да управляват по-добре своите финанси. Стремежът ни е не само да дадем необходимите знания, практически насоки и ползотворни съвети на младежите, но и да ги вдъхновим да поемат активна роля в изграждането на своето финансово бъдеще. Затова ще продължим да отделяме много време и ресурси за CSR програми, свързани с финансовото благосъстояние на гражданите, финансовата устойчивост на фирмите, финансовото образование, както и тяхното значение за стабилността на обществото. Трябва да отбележа още, че дигитализацията и финансовата грамотност са ключови теми и по път ни към еврозоната.
 
В тази връзка, какви са вашите очаквания за ползите от приемането на България в еврозоната и приемането на еврото, подготвени ли са банките за този процес?
Когато и да се реализира като конкретна дата, присъединяването на България към еврозоната и към втората най-използвана валута в света е дълго чакан процес. Той ще повлияе положително на икономиката ни и ще бъде двигател за ускоряване на реформите, повишаване на благосъстоянието и достигане на европейските стандарти на живот. Ще донесе много ползи на гражданите и фирмите не само от гледна точна на намаляването на трансакционните разходи, но и чрез подобряване на инвестиционната среда – активизиране на местните и чуждестранните инвестиции, които се очаква да подпомогнат заетостта. Очаква се, че приемането на еврото би стимулирало международната търговия на България, особено в селското стопанство и услугите, туризма, но също и в някои производствени сектори, където България вече има утвърдени позиции във веригите на ЕС.
Един от приоритетите на Асоциацията на Банките в България е провеждането на разяснителна кампания сред гражданите, с която да разкажем за ползи от приемането на еврото, което ще подобри значително средата, в която всички правим бизнес. Всички ние – и банките, и бизнеса, и държавата, трябва да говорим с един глас и да излъчваме ясни послания, за да помогнем на клиентите ни, служителите ни и цялото общество да се ориентират в морето от информация и фалшиви новини и да оценят разумно и ясно ползите от приемането на еврото. Еврото отдавна е част от ежедневието ни. Голяма част от цените на недвижимите имоти се обявяват в евро и българските граждани и сега сключват сделки и плащат в евро. Влизайки в еврозоната, пред нас се отварят много нови хоризонти за развитие, за подкрепа на бизнеса и икономиката. И нека да отговоря и на едно притеснение на една част от хората – дали превалутирането ще се извършва по фиксирания централен курс от 1,95583 лева за 1 евро. Няма да се променя или отменя действието на съществуващи договори – за кредити, депозити, финансови инструменти в левове или с препратки към лева. Кредитите и депозитите ще бъдат превалутирани по фиксирания курс. Тук е моментът да посъветвам клиентите да използват месеците преди приемането на еврото и да внесат парите си по банковите си сметки. Ние бяхме първата банка с кампания, благодарение на която всеки клиент може да внесе без такси парите си. По този начин отговаряме на очакванията на потребителите за удобство и бързина на нашите услуги. Така демонстрираме и нашия ангажимент да бъдем доверен и надежден партньор, да опростим максимално процесите и да заявим подкрепата си за пътя на страната ни към еврозоната.
 
На финала на нашия разговор, не мога да не ви попитам – какви качества трябва да притежава добрият лидер и банкерът на бъдещето?
Със сигурност да бъде двигател на новото, едновременно екипен играч и визионер. Да е гъвкав и отворен към технологиите и новата реалност. Тайната на успеха се крие в правилните решения, но те се вземат от подготвени, знаещите и мотивирани за развитие хора, които увличат и екипа след себе си. Бъдещето на всяка компания е проекция на мисленето на нейния бизнес лидер. Радвам се, че в Пощенска банка работя с истински професионалисти, които не се страхуват от новостите и предизвикателствата на днешния ден, а ги превръщат в предимство за утрешния.