Какво се случи с корпоративните кредити по време на кризата и какво да очакваме през 2014 г.?

FacebookTwitterLinkedInEmail

Съвместен тримесечен икономически анализ на Пощенска банка и Института за пазарна икономика с фокус върху различни сегменти от банковия пазар

    От началото на кризата се вижда ясен отлив на банков кредит от строителството и пренасочването му към други сектори, свързани с усвояването на европейски средства, или такива като селското стопанство и енергийния сектор, които се радват на европейски и национални субсидии или на насърчителни политики.

    Като цяло следващата година се очаква да бъде относително по-благоприятна за износно ориентираните сектори и най-вече браншовете на преработващата промишленост. Секторите, свързани с усвояването на европейски средства – селско стопанство, бизнес услуги, ВиК инженерно строителство – също се очаква да продължат да бележат по-добри от средните темпове на растеж. Фирми от тези сектори най-вероятно ще бъдат и сред основните клиенти на корпоративни кредити през 2014 година.

    Предвид консенсусните прогнози за леко засилване на потреблението през 2014 година може да се очаква по-бърз от средния ръст на корпоративния кредит към фирми в търговията.

    Икономическият растеж на годишна база през третата четвърт на годината – 1.5%, е най-висок през последните осем тримесечия. Последните данни за БВП дават надежда, че при един благоприятен сценарий за българската икономика през 2014 г. брутното производство би могло да достигне предкризисните си нива още следващата година.

    Обезкуражените лица на пазара на труда продължават да намаляват, като през третото тримесечие на 2013 г. падат под 200 хиляди души за пръв път от началото на кризата. Това, съчетано с увеличаващия брой на хората, търсещи активно работа, изпраща положителен сигнал за раздвижване на трудовия пазара.

    Продължаващото нарастване на доходите на домакинствата през третото тримесечие се дължи най-вече на по-големите доходи от заплати и от пенсии тази година заради поредното административно вдигане на минималната заплата и покачването на пенсиите от месец април.

    Данните за разходите на домакинствата за различни стоки и услуги показват намаляващ дял на разходите за храна и битови сметки, както и увеличаващ се дял на разходите за облекло, обувки, свободно време, отдих и образование. Това преориентиране на разходите от стоки от първа необходимост към други стоки и услуги може да се интерпретира като подобряване в стандарта на живот на гражданите през третото тримесечие.

    Това са основните изводи във втория съвместен тримесечен икономически анализ с фокус върху корпоративните кредити на Пощенска банка и Института за пазарна икономика. Двете организации си сътрудничат за изготвяне на регулярни тримесечни анализи, като всеки от тях ще включва и актуален разбор на определен сегмент от банковия пазар.

    Пълният доклад може да изтеглите от тук.