Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Пощенска банка: Дигиталната трансформация ще бъде във фокуса ни през следващите години

FacebookTwitterLinkedInGoogle+Email

Петя Димитрова е главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Пощенска банка. Начело на финансовата институция е от 2012 г., а кариерата й в нея започва през 2003 г. В ролята на главен финансов директор. Преди това е работила за “ПрайсуотърхаусКупърс”, както и за посолството на САЩ В София. В момента е и член на управителните съвети на Асоциацията на банките в България, БОРИКА, фондация “Атанас Буров”, сдружение “Ендевър България” и Международния банков институт. Член е и на Университетския съвет на Американския университет в България, Форума на младите световни лидери към Световния икономически форум, както и на Young Presidents’ Organization (YPO) и др.

Създадена през 2007 г. при сливането на Българска пощенска банка и ДЗИ банк, днес Пощенска банка, чието юридическо име е “Юробанк България”, е част от групата на гръцката Eurobank Ergasias. Банката е ориентирана към потребителското и бизнес кредитирането, картовите разплащания, предлага спестовни услуги и специализирано обслужване на корпоративни клиенти, което включва факторинг, инвестиционно банкиране, попечителски услуги. През март 2016 г. институцията финализира придобиването на българския бизнес на гръцката Alpha Bank, която оперираше в страната чрез клон. Към края на 2017 г. Пощенска банка е пета на пазара по размер на активите си – 7.4 млрд. лв. В общата класация на “Капитал” за миналата година финансовата институция заема третото място, като подобрява осмата си позиция от 2016 г. лагодарение на по-доброто си представяне във всички подкатегории на подреждането. Най-предното й класиране е в категорията “Ефективност и рентабилност”, където се изкачва до третото място благодарение на традиционно доброто си представяне по показатели като съотношение cost-to-income (4-о място) и показаната за поредна година висока рентабилност. В показателите за устойчивост на представянето й продължава да тежи наследството от годините на кредитния бум. Най-слабото й представяне е по маржа на нетния доход от такси и комисиони, където заема 17-о място.

Как оценявате банковия сектор в България през 2017 г. и какви са очакванията ви за развитието му през 2018 г.?

- Изминалата 2017 г. беше една много положителна година за целия банков сектор, а и за икономиката като цяло. Перспективите не само за 2018, но и за 2019 са дори още по-оптимистични.
Основният двигател на растежа беше потреблението, което се увеличи с 4.5% на годишна база. Икономическата стабилност, намаляващата безработица и по-високият разполагаем доход насърчиха домакинствата да потребяват повече. Кредитирането се възстанови, като отчетохме 3% ръст на кредитите в банковата система. Постигнахме добри резултати както 6 корпоративното кредитиране, така и в кредитирането на гражданите и домакинствата.
Качествените проекти на фирмите се увеличиха и фирменият сегмент продължава активно да търси финансиране, което съответно води до увеличение на производството и създаването на нови работни места.
Очакванията ми за тази година са ръстът на кредитирането да надхвърли 4% на годишна база, съотносимо с прогнозния ръст за икономиката на България. Въпреки това не очаквам да говорим за “нов кредитен бум”, а по-скоро за съживяване на определени сектори, които още по-активно ще търсят финансиране. В същото време необслужваните кредити намаляват, което показва, че клиентите ни са по-добре финансово подготвени отпреди.
Депозитите традиционно продължават да растат, като за 2017 г. нараснаха с 6%. Въпреки средата на ниски лихви и високата конкуренция през 2017 г. банките задържахме нивото на приходите си. Нетната печалба е със 7% по-ниска, отколкото за предходната година, но основно това се дължи на еднократни ефекти през 2016 г.
За Пощенска банка 2017 беше една от най-успешните години и резултатите, които постигнахме, го потвърждават. Отчетохме ръст на кредитите за бизнеса от над 450 млн. лв. Регистрирахме ръст 6 продажбите на жилищни кредити от над 50%, а портфейлът ни се повиши със 110 млн. лв. В резултат на това приходите ни нараснаха и реализирахме рекордна печалба от 136 млн. лв. Продължихме да създаваме модерни банкови продукти и услуги, които са без аналог на пазара и които дават реална добавена стойност на клиентите ни. Инвестирахме в изцяло нов бранд за иновативно потребителско кредитиране “Моменто”, който ще продължим да развиваме и през 2018 г. Но най-важното – запазихме доверието на клиентите си. Очакванията ми са, че 2018 г. ще е още по-успешна както за банковата система като цяло, така и за нас.

Какви са новите пазарни и регулаторни предизвикателства пред банките и как ще се справяте с тях?

- Регулациите винаги са били едни от най-сериозните предизвикателства в банковата сфера.Те променят начина, по който правим бизнес, но дават допълнителна сигурност и стабилност и за нас, и за клиентите ни, когато става дума за депозити, преводи, разплащания или финансиране. В същото време всяка регулация повишава изискванията към нас и води след себе си допълнителни разходи за прилагането й, свързани с въвеждане на нови правила и процедури. В Пощенска банка сме започнали подготовката отдавна и сме готови, за да отговорим на изискванията на влизащите в сила нови регулации през 2018 г., основните от които са новата директива за платежните услуги (PSD2), новият регламент за защита на личните данни (CDPR), както и новият счетоводен стандарт МСФ09.
Може би най-голямото предизвикателство 6 момента е директивата за платежните услуги PSD2, която отваря нови възможности за новите ни конкуренти и финтех компаниите. Тя позволява на трети страни да предлагат услуги, свързани с банковите сметки на клиентите, като се позиционират между клиента и банката. От една страна, това е заплаха за нас, но от друга, бихме могли да превърнем тази “здравословна конкуренция” в нещо положително.
Финтех компаниите имат много добри идеи, гъвкави са и ако работим заедно, ползите биха били изцяло за клиентите ни. По този начин конкуренцията се измества на ниво качество на продуктите и услугите, от което печелят потребителите.
Влизането в сила на новия регламент за защита на личните данни ни кара да направим преглед на всички процедури и системи за защита на личните данни на клиентите. А новият стандарт МСФО 9 променя отчитането на финансовите инструменти и ще има огромно влияние върху целия процес на кредитиране – от отпускането на кредитите до тяхното отчитане и събиране, а освен това и върху капиталовата база и адекватност. Банките ще трябва да прегледаме внимателно своите модели за оценка на риска, което може да наложи промени в съществуващите бизнес практики и начините за ценообразуване на новите продукти.

Всеобщото очакване е, че идва краят на рекордно ниските лихви. Какви са вашите очаквания и как подготвяте вашата институция и вашите клиенти за предстоящото покачване?

- Лихвите по банковите кредити ще останат ниски и през 2018 г, като очаквам да започнат плавно да се повишават от следващата година. Движението на лихвените проценти е цикличен процес, като в САЩ Вече наблюдаваме движение нагоре – на последното си заседание Федералният резерв отново повиши основната лихва с четвърт пункт. Въпрос на време е Европа да ги последва – английската централна банка повиши основната лихва за пръв път за последните 10 години. ЕЦБ засега изчаква и не се очаква да предприеме повишаване на лихвите, преди да приключи с програмата за изкупуване на активи и преди да има трайно стабилизиране на икономиката на еврозоната, което ще бъде не по-рано от края на 2018 г.
В България инерцията на ниските лихви ще продължи още известно време заради огромната ликвидност в нашата банкова система. Клиентите ни трябва да са наясно обаче, че в даден момент лихвите плавно ще започнат да се покачват и трябва да са готови за това. В момента банките предлагаме кредити с рекордно ниски лихви във всички сегменти, но не се впускаме в “агресивно” кредитиране дори и в условия на силна конкуренция. Ниските лихви не трябва да са единственият стимул за теглене на кредит, особено за по-дългосрочни заеми. Не е добре един бизнес модел да разчита само на ниската цена на кредита. Непрекъснато съветваме клиентите ни да имат предвид, че лихвите биха могли да се увеличат и е важно за тях да преценят добре възможностите си и да не поемат прекомерни рискове. Всеки индивидуален бизнес модел трябва да е построен върху фундамент, който може да посреща различни предизвикателства. Ако клиент е взел кредит на най-ниските нива, няма как да не очаква, че в даден момент тази лихва може да стане по-висока. При предприемачите основен фактор за кредитната активност би трябвало да бъде по-устойчивата бизнес среда, която в момента дава увереност за правене на дългосрочни планове, а не ниските лихвени проценти.
Например, ако клиент е изтеглил 200 000 лв. кредит, дори 1% увеличение на лихвата означава, че годишно ще трябва да плати около 2000 лв. повече, или по 160 лв. допълнително към вноската си. Когато човек търси финансиране, за да осъществи плановете си, обикновено влага емоция, но при избора на кредит трябва да се търсят рационалните аргументи. Тук е и ролята на банковия експерт като добър консултант.

От години в сектора се говори за консолидация, но вече има реални сделки. Какво може да ускори този процес и вашата банка има ли конкретни интереси за участие в придобивания и сливания?

- Консолидацията в сектора продължава и очаквам тя да продължи и през тази година.
Процесът на сливания и придобивания е естествен в световен мащаб и нашият пазар не прави изключение. Пощенска банка постави началото с придобиването на дейността на клона на Алфа банк в България, като тази сделка беше ключово събитие за целия банков пазар през 2016 г. Други ни последваха и очаквам да има нови обединения на банки, тъй като пазарът има още потенциал за сливания и придобивания. Факт е, че малките банки трудно могат да бъдат достатъчно печеливши в тази среда на непрекъсната конкуренцията сред институциите, навлизането на нови играчи и регулациите. Не смятам обаче, че този процес се нуждае от допълнителен катализатор. Решението дали и кога една банка да бъде продадена зависи изцяло от нейните акционери, а това от своя страна е функция на пазарна среда и бъдещи перспективи. Все още у нас големите банки са по-ефективни и по-рентабилни. Те по-лесно могат да отговорят на повишените регулаторни изисквания и да инвестират в нови технологии. И не на последно място, да покрият очакванията на акционерите си.

Ще има ли допълнителна активизация на банките да продават необслужвани кредити и какви нива очаквате в края на годината?

- Не бих казала, че ще има допълнителна активизация, а по-скоро продължение на започналия преди няколко години процес. Трябва да се признае, че 2017 г. беше особено успешна в това отношение – кредитната активност сеувеличи, а необслужваните кредити продължиха да намаляват поради отписвания и продажби. Данните на БНБ показват, че съотношението на необслужвани експозиции намаля с 3.5 процентни пункта през миналата година, но въпреки това остава над средноевропейските нива. За тази година очаквам спадът на дела на лошите и преструктурирани кредити да продължи. Нивото на лошите кредити е и един от показателите, които Европейската комисия, ЕЦБ и, разбира се, БНБ Внимателно следят. В България процентът на необслужвани фирмени заеми е един от високите в Европейския съюз и това донякъде играе ролята на спирачка пред кредитирането. Това е и една от причините за новите законодателни инициативи, които целят да насърчат банките да изчистят по-бързо портфейлите си, за да се концентрират върху това, което правят най-добре – да кредитират.

Какви са очакванията ви за икономиката на страната и кои ще са двигателите на растежа?

- Перспективите пред българската икономика в момента са много добри. Очакванията ми са, че ръстът на БВП ще се ускори до близо 4% през 2018 г. спрямо отчетения ръст от 3.6% през 2017 г. Потреблението и инвестициите ще останат основните двигатели на растежа. Инвестициите очаквано се възстановиха през 2017 г. и техният принос беше положителен през последните три тримесечия, след като стартът на нови проекти, финансирани от ЕС, набра инерция заедно с подновения интерес към строителния сектор и вълната от нови инвестиции в производствени мощности. Бизнес активността расте, и то не само в големите градове. Увеличава се и заетостта, а това се отразява на платежоспособността на домакинствата, а и на кредитирането от страна на банките. Основният проблем през бизнеса в момента е липсата на работна ръка, като вече не говорим само за качество, но и за количество. Коефициентът на безработица продължава да пада, а в определени райони на страната е практически нула. Това налага бизнесът да преосмисли своите планове и да започне да обръща повече внимание на производителността на труда и на автоматизацията като начин да се компенсира недостигът на хора в много сектори.

Какъв е фокусът в дейността на вашата банка за тази година?

- Дългосрочната стратегия остава непроменена – а именно да бъдем предпочитаната банка за нашите клиенти и да им предоставяме интегрирана услуга, която да ползват безпроблемно. В настоящите условия на ожесточена ценова конкуренция на пазара това е единственото, което може да те отличи от останалите. Дигиталната трансформация на банковия бизнес продължава и този тренд ще бъде във фокуса на стратегията ни за следващите години. Удобство, иновации, качествено обслужване през всички канали – това изискват клиентите ни от нас и ние ще се стремим да отговорим на техните очаквания. Наред с инвестициите в дигитални решения ще продължим да развиваме и клоновата ни мрежа, като отворим нови центрове за експресно потребителско кредитиране под бранда “Моменто”.

Стр. 25, 26, 27, 28
сп. Капитал, Най-добрите банки 2018