Не без дъщеря ми

FacebookTwitterLinkedInGoogle+Email

e8cd96f463f9d1028182ec711413063c_400x300
Снимка: УНИЦЕФ
Елена минава през ада на приютите, сексуалното насилие, гурбета и самоубийството

От декември 2013 УНИЦЕФ и Пощенска банка се борят в тандем за една кауза – най-добър старт за всяко дете. Само за три месеца клиенти, служители и приятели на трезора са дарили над 180 000 лв. за инициативата. “Стандарт” също подкрепя благородната кауза като медиен партньор на “Най-добър старт за всяко дете”. Днес ви разказваме покъртителната история на Елена* и бебето й Радост*, които буквално изпълзяват от дъното на пъкъла благодарение на Центъра за майчино и детско здраве в Шумен.

“Казвам се Елена, израснала съм в дом, мечтата ми е дъщеря ми никога да не познае моя живот…” – така започва историята на една 34-годишна жена, отхвърлена от майка си. “Бях на 6. Родителите ми се разведоха и захвърлиха мен и брат ми при нашата баба. Тя не можеше да се грижи за нас и ни остави в дом. Оттогава най-големият ми страх е от самотата. През деня бях с другите деца, учителите, понасяше се, но през нощта плачех много, липсваше ми моята майка”. Среща я отново на 16. “Организира ми отвличане от дома. Даде ме насила на една семейна двойка. Вероятно за пари, така и не разбрах. Държаха ме под ключ, връзваха ми ръцете с колан после ме биеха с него, докато ме изнасилваха. Опитах да се самоубия с хапчета, но ме спасиха. Не виждах изход. Накрая успях да избягам и да се върна в дома”, изповядва се Елена.

Момичето завършва основното си образование, а две години по-късно получава и документ за шивачка от професионалното училище. “На 18 спечелих свободата на възрастен, но умирах от страх. Светът беше толкова голям, а аз можех само да шия”, споделя младата жена, която прави първите си стъпки в приключението живот без нито един майчин урок. “Мразех пристъпите си на депресия, следваха ме навсякъде, но те бяха единственият ми ориентир, че вървя в грешната посока. Не исках много – само да бъда нормален човек, да имам семейство и най-вече деца, които да обичам безрезервно”. Желанието й да стане майка я отвежда в Гърция. “Не знам дали беше голямата ми любов, но беше първият, който ми обръщаше внимание като жена и се държеше добре с мен. 3 г. не можах да забременея. Той казваше, че проблемът е в мен, загубих надежда и потънах отново. В дома не те учат как да изправяш глава в трудни моменти. Бях решила да отида в манастир или да се самоубия”, споделя Елена. Отчаянието я хвърля в ръцете на друг мъж. От него тя не получава любов, само две черти върху теста за бременност.

“Той избяга от мен, но ми направи най-големия подарък – вече не бях сама, в мен растеше живот. Родих се отново!”, споделя младата жена. Със спестените пари се връща в България и купува дом за себе си и детето. “Бързо останах с празни ръце. Никой нямаше да ме вземе бременна на работа. Свързах се с жена в Гърция, която ми предложи да гледам децата й и да чистя за 200 евро на месец. Нямах избор, тръгнах веднага. Въпреки че се отнасяха добре с мен, се страхувах да не изгубя работата и давах всичко от себе си. Кървих до петия месец, пих хапчета за задържане, но те така и не разбраха. Когато ми ставаше лошо, се криех в тоалетната”, връща лентата Елена. На 7 септември 2012 г. в болницата на Спарта се чува първият плач на малката Радост. “Чувството беше неописуемо. Лекарят, който следеше бременността ми, остана с мен през цялото раждане. По някое време дойде и друг специалист, защото плодът беше прекалено голям – 3900 г. Почти не разбрах какво се случи: в шест и половина влязох в родилна зала, в девет родих, в десет ми я доведоха в стаята, облечена и повита. Настояваха да започна да кърмя веднага, взех я в прегръдките си, но от стреса не се получи. Пробвах много пъти и като излязохме от болницата, за съжаление, Радост така и не разбра вкуса на майчиното мляко. Опитвам се да не мисля за това”, споделя Елена. След изписването трябва да поеме грижата за двама души – новородената си дъщеря и възрастна жена. “Станахме много и работодателката ми ме премести в дома на майка си. Тя не ме искаше, не искаше и Радост, капризничеше, отнасяше се лошо с нас но стисках зъби и се грижех за нея всеотдайно, защото детето ми трябваше да бъде облечено и нахранено. Шест месеца по-късно тя почина и аз трябваше да се прибера в България”, продължава разказа си Елена.

Надеждата и вярата на младата майка се стопяват точно толкова бързо, колкото спестените й пари. С отчаянието не закъсняват и пристъпите на депресия: “Бях на ръба, когато на вратата ми се повиха две жени. Оказа се, че са от Центъра за майчино и детско здраве в Шумен – после разбрах, че той е създаден с подкрепата на УНИЦЕФ. Запознаха се с мен и ми предложиха помощта си. Никога няма да забравя този момент – заради облекчението, което изпитах, че не съм сама, и заради радостта, че има кой да помага на майки, които са отчаяни. Започнаха да идват всяка седмица. Събирахме се и с други майки, споделяхме си проблемите, дъщеря ми много се привърза към тях. Заведоха ме на психиатър и психолог, също така направих всички необходими изследвания. Започнах лечение с антидепресанти. Аз не съм здравноосигурена и не бих могла да си позволя всичко това.

Нямам думи да опиша благодарността си. Въпреки подкрепата приближаването на зимата и липсата на работа са изпитанията, които я изправят пред поредния й срив: “Живеехме само на детските надбавки, 35 лв. на месец. Страхът, че Радост ще страда винаги, ме изкарва от равновесие. В такива моменти изпитвам силно чувство за вина, което ме връща в детството ми. И боли.” След поредния опит за самоубийство на младата жена Центърът за майчино и детско здраве в област Шумен помага на Елена да бъде настанена в специално звено “Майка и бебе”. “Тук всяка жена има своя стая. Имаме обща кухня, носят ни продукти. По всяко време разполагаме и с психолог. Започнах да се пристрастявам към книгите, изчетох много. Ако не беше това място, не знам как щяхме да оцелеем през зимата. Тези 4 месеца почти изтриха чувството на самотата, което ме убиваше. Остават ми още 2, надявам се дотогава да успея да си стъпя на краката. Търся си работа всеки ден. Щастието ми вече е щастието на Радост. Искам нейният свят да е по-красив от моя”, надява се Елена.

* Имената на младата жена и бебето й са сменени